Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Джустиниани ме погледна с подутите си биволски очи, почеса се по врата и рече:
— Ти защо се опитваш да защитиш Лукас Нотарас? По-разумно ще е, ако си държиш устата затворена. Францес ме дръпна настрана, когато си тръгвах, и ме предупреди да те държа под око. Бил си опасен мъж. Имал си свободен достъп до султан Мехмед ден и нощ. По-добре да бъда предпазлив сега, отколкото по-късно да съжалявам. Така ми рече той.
— Но как мога да се съмнявам в човек, който захвърля цяло състояние от скъпоценни камъни — продължи той като че ли сам на себе си. — Не, изсмях му се право в лицето. Защо да имам предубеждение? Защо да не се държа по мъжки, без условия и без съмнения, докато не бъде доказано обратното.
— Аха! — вметнах аз. — Чуй се какво приказваш! Та ти сега сам защитаваш Лукас Нотарас.
Джустиниани избухна в дрезгав смях и поиска вино.
— В пристанището, край портите на Свети Йоханес Корнибос — започна той невинно — съм забелязал една стърчаща от кулата напречна греда. Тя се вижда отдалеч — от залива, от корабите, от Пера дори. На тази греда ще наредя да те обесят, ако се окажеш недостоен за сърдечното ми приятелство. Прецених, че ще ти е по-приятно да висиш от кулата на този твой съименник, отколкото от колоната на Деметриос. Ето, това се нарича приятелство.
След което той ми подаде медно ковчеже с писарски принадлежности и ме произведе в звание щабен офицер. Занапред ще се занимавам с тайната му кореспонденция.
11 февруари 1453
През нощта слугата ми Мануил ме събуди и уплашено прошепна:
— Господарю, в града е неспокойно!
Фенери и факли сновяха по улиците и хората се трупаха полуоблечени по портите си. Всички се взираха в нощното небе, почервеняло от пламъци.
Грабнах кожената си наметка и последвах тълпите, катерещи се по хълма към Акропола. Зад тясната морска ивица облачното небе се озаряваше от далечни пожари. Вятърът беше влажен и носеше силен аромат на мокра земя. Пролетен мрак ни обгръщаше.
Забрадени в черно жени коленичеха и започнаха да се молят, а мъжете правеха кръст пред очите си. След това от уста на уста започна да се предава едно име. „Лукас Нотарас — шепнеше тълпата, — Лукас Нотарас!“
Зад провлака горяха турски села, но хората не се радваха. Те бяха сковани от внезапен ужас, като че ли чак сега осъзнаваха, че войната беше започнала. Мъчително се дишаше във влажната ветровита нощ.
Този, що грабва меч, от меч ще падне. И невинните с виновните ще погинат.
12 февруари 1453
Флотата все още не се е завърнала.
Турските разузнавателни отряди завладяха твърдината Свети Стефан и екзекутираха гарнизона, що се беше осмелил да се защитава.
Страховита градушка накара всички да потърсят убежище и повреди много покриви. Странни взривове се чуват нощем от подземните водохранилища и земята под краката ни се тресе. Мнозина са видели светкавица да раздира небето без никакъв звук и бляскави дискове да се стрелкат из въздуха.
Освен огромния топ към Константинопол е потеглила цялата султанска артилерия, охранявана от десетхилядна конница.
В Адрианопол, в звездната зала, султанът държал дълга реч пред събрания Диван, с която въодушевил младите, а старите и по-предпазливите накарал да се закълнат, че ще го поддържат. Венецианският байло и подестът на Пера са получили точна информация за съдържанието на речта, в която Мехмед заявил: „Властта на василевса е прекършена! Само един последен напън е необходим и хилядолетната империя на Константин Велики ще рухне. Константинопол, градът на всички градове, може да бъде превзет с щурм благодарение на новите ни оръжия и високия боен дух на войската. Успехът ни ще потвърди предсказанието в Корана, що казва, че най-велик ще е този вожд и най-мощна ще е неговата войска. Но ние трябва да побързаме преди християнството да се мобилизира и да изпрати флотата си на помощ. Часът е настъпил и не ще му позволим да ни се изплъзне!“
Говори се, че преди речта си, посред нощ, Мехмед извикал великия везир Халил, водача на партията на мира, за да изясни отношенията си с него. Везирът не посмял да му противоречи, но той е обигран и предпазлив старец, който наистина вярва, че Мехмед ще се провали и ще предизвика разпадането на турската държава, провокирайки западните държави и нови кръстоносни походи. Затуй той смята, че, противопоставяйки се на Мехмед, най-добре служи на своето отечество. И върши това по всички възможни начини. Още през лятото край брега на Босфора еничарите обидно му подвикваха: „Гръцки аркадаш!“
Имам свободен достъп до преписките в металното ковчеже на Джустиниани и знам със сигурност, че великият везир Халил все още лично си кореспондира с император Константин. Иначе как ще знаем толкова много за турското въоръжение и за начините, по които се финансират приготовленията.