Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Последната флота на Константинопол беше в открито море. Венецианските и критските капитани се превиваха от смях и удряха с ръце по коленете си.
Но каква бе целта на това бойно учение? Едва ли беше обикновено упражнение, тъй като дромоните не се завърнаха до вечерта.
Джустиниани препусна към двореца, без да се съобразява с каквито и да било протоколи и отстраняваше стражи и евнуси от пътя си, докато не се намъкна в императорските покои. Държеше се неприлично, за да покаже колко е разгневен, макар че всъщност беше само любопитен. За императорската флота той не дава и пет пари. Един от западните бойни кораби може съвсем сам да я потопи. Това, що го ядосва, е, че като протостратор на града той все пак няма власт над него.
Пред него император Константин се оправда така:
— Куропалат Лукас Нотарас не може да седи със скръстени ръце и да чака. Турците са подложили всичко наоколо на унищожение и са обсадили Селимбрия и другите останали твърдини. Затуй, докато морето е още чисто, той желае да ги удари и да им отмъсти по същия начин.
На това Джустиниани рече:
— Наредил съм да се направят в крепостните стени излази за нападение и много пъти съм молил разрешение да нападна пръснатите околовръст агарянски банди. Те са станали твърде нахални, препускат на хвърлей стрела близодо стените, крещят обиди към моите войни и се заканватда ги скопят. Това много вреди на дисциплината.
— Не можем да си позволим да загубим нито един войник — отвърна Константин. — Турците могат да ги подмамят далеч от стените в капан и да ги избият до крак.
— Поради тази причина аз съм се подчинявал на заповедите ти — каза Джовани. — Но, изглежда, че куропалат Нотарас хич не го е грижа.
— Той съвсем неочаквано обяви, че излиза на маневри — заяви императорът. — Не можах да заповядам на венецианските и на критските кораби да му попречат. Но обещавам, че такова своеволно поведение не ще се повтори.
Францес също се опита да оправи нещата, казвайки:
— Куропалатът сам е оборудвал корабите и плаща на моряците от собствения си джоб. Не бихме желали да го обидим.
Но всеки един от тях знаеше, че всичко това бяха само думи. Джустиниани удари с протостраторския си жезъл по масата и извика:
— Откъде знаеш, че той изобщо ще се завърне с корабите и хората си?
Император Константин наклони глава и тихо рече:
— Може би за всички ще е по-добре, ако не се прибере.
На връщане Джустиниани повтори целия разговор пред мен и заяви:
— Нищо не разбирам от тези сложни гръцки политически маневри. Досега василевсът строго бе забранил да се напада и на всеки шамар от страна на султана по християнски обръщаше другата си страна. Аз естествено разбирам, че той желае пред християнството, а и пред останалия свят да изобличи султана като агресор и да представи себе си като миролюбец. Но защо? Та това и бездруго е ясно на всеки разумен човек. Сега пък куропалат Лукас Нотарас грабва инициативата в свои ръце и започва бойни действия. Той ще се върне, вярвай ми, и то с всичките си кораби, но какво цели, това не мога да разбера? Ти познаваш гърците и може би ще ми обясниш за какво става въпрос.
— Не познавам Лукас Нотарас — отвърнах аз. — Кой ли може да отгатне що става в главата на горделив и амбициозен човек като него? След вълненията пред черквата „Света София“ във Влахернския дворец го смятат за неблагонадежден и протурски настроен. Вероятно затова желае пръв да удари по турците, за разлика от нерешителността на императора.
— Но каква е ползата от подобно нападение по турския бряг? — пъшкаше Джустиниани. — Точно сега, когато дервишите проповядват война из цяла Азия и султанът мобилизира войската си. Какво по-добро би могъл да пожелае Мехмед? Всичко идва като по поръчка.
— Това не може никога да бъде доказано — заключих аз. — Можем само да преценяваме всяко действие само за себе си, докато фактите не докажат обратното.
— Ако някой иска да нападне, трябва да удари изведнъж, неочаквано и с всичка сила, така че да се почувства. Това е първото правило за водене на война. За такъв удар обаче ние нямаме никаква възможност и в това императорът е съвсем прав. Всичко друго е дразнещо предизвикателство.
— Забележи — рекох аз, — Лукас Нотарас, куропалатът на Константинопол, нанася първия удар съвсем неочаквано и с всичките сили, що разполага. Не го критикувай преди да си разбрал какво е постигнал.