Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Те вече не се бунтуват — рекох аз. — Мехмед реорганизира войската им и я подсили, против всички стари правила, с шест хиляди от собствените си „соколи“. Повишаването в ранг става по възраст и затова не можеше да уволни всички стари офицери, макар че още същата вечер екзекутира много от тях. Но можеш да бъдеш сигурен, че им е подготвил „почетни места“ при обсадата на Константинопол. Той ще извлече полза от тази обсада. Под стените ни първи ще паднат онези офицери и ветерани, които е набелязал в паметта си. Мехмед никога не прощава за нанесена обида, но се е научил да изчаква.
Размислих се дали да продължавам и дали Джустиниани беше способен да разбере какво се опитвах да му кажа. Затуй добавих:
— Мехмед не е човек.
Джустиниани сбръчи чело и втренчи в мен кръвясалите си биволски очи. Сърдечният гръмогласен смях заседна на гърлото му.
— В Мехмед няма нищо човешко — повторих аз. — Може би той е ангелът на мрака. Може би той е Този, що идва. У него се откриват всички белези.
— Не ме разбирай погрешно — побързах да добавя. — Ако все пак е човек, той е някакъв нов вид човек. Такъв, дето досега не се е раждал. С него започва ново летоброене, което ще роди нови люде, на него подобни. Владетели на царства, владетели на мрака, що в своето упорство и горделивост ще отхвърлят небесата и ще владеят над земята. Те не вярват в нищо, което не могат да докажат със собствените си очи. В сърцето си не признават ни божи, ни човешки закони, защото тяхната собствена цел е всичко за тях. Адски огън и хлад носят те на света и с тяхна помощ подчиняват природните сили. Не ги плашат нито морските дълбини, ни небесните висини. А след като са покорили земята и морето, те ще си построят криле и в извратената си жажда за познание ще литнат към звездите и ще ги покорят. Мехмед е първият от тях. По какъв начин си въобразяваш, че можеш да му се противопоставиш.
Джустиниани се почеса по главата:
— В името Христово — оплака се той, — не ни ли стига това, че фанатизираните монаси в този град проповядват края на света! Трябва ли и един от собствените ми офицери да има видения и устата му да бълва глупости! Слепоочията ми ще се пръснат, ако само продумаш още една дума.
Но той вече не говори за Мехмед като за буен хлапак, който в неопитно упорство възнамерява да удари главата си в стената. Станал е още по-предпазлив и е предупредил офицерите си много да не се хвалят по кръчмите и да не подценяват турската мощ. Даже веднъж посети католическата служба, покорно се изповяда и прие опрощение, макар че кардинал Исидор се беше заклел и обещал, че щом приеме службата протостратор в отбраната на града, се освобождава от всичките си грехове. За да бъде съвсем сигурен, Джустиниани помоли тази клетва да му се даде писмено и оттогава я носи винаги със себе си.
— Сега си имам нещо, което да покажа на свети Петър, когато почукам на райските порти — оправдава се той. — Дочух, че поради една или друга причина старецът е станал много строг към нас, генуезците. Вероятно венецианците са го подкупили.
7 февруари 1453
В Адрианопол са изстреляли гюлле, което ще разтърси целия свят.
Унгарецът Орбан е удържал на обещанието си и е излял невиждан досега по големината си топ.
Завръщайки се в къщата си след изнурителен ден, слугата ми Мануил влезе в стаята, кършейки ръце, и с треперещи страни попита:
— Господарю, вярно ли е, че агаряните имат топ, що само с един изстрел може да пробие крепостната стена?
Ето, толкова бързо мълвата се разпространява в този град. Едва сутринта Джустиниани получи първото точно донесение за пробния изстрел.
— Не е вярно — отвърнах аз. — Такъв топ не може да бъде излят. За разрушаването на крепостните стени е необходимо земетресение.
— Да, но — заекна Мануил — разправят, че гюллето прелетяло хиляда стъпки и изкопало яма, голяма колкото къща. Земята се разтресла на десет хиляди стъпки околовръст. Много постройки се срутили, а бременните жени помятали една след друга.
— Женски измишльотини — рекох аз. — Нали ги знаеш жените.
— Истина е, ти казвам — настояваше Мануил. — Та дори оръдието, що Орбан изля за султанската крепост, може с едно гюлле кораб да потопи. Един търговец, дошъл от Адрианопол в Пера, собственоръчно е измерил каменната топка. Той казва, че и най-грамадният мъж не може да я обгърне с ръце. Все още не чува от гърма, а ръцете му треперят като на старец, въпреки че е само петдесетгодишен.