Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Магдалена отвори очи и в първия миг не може да разбере къде се намира. Очакваше да види студентската си квартира, с която бе свикнала през последните месеци. Осъзна, че е в дома си, и споменът за връхлетялата ги беда я накара да изтръпне. Сестра й е на границата между живота и смъртта, а тя сънува еротични сънища! Още тръпнеше от толкова реалния допир на горещите ръце, обвили пламналото й тяло. Обикновено не се изчервяваше, но сега усети как кръвта нахлува в лицето й от срам пред самата себе си. Не обичаше нито любовните дамски романи, нито сълзливите филми, заснети по тях. Защо й се бе присънил такъв розов сън, като че ли взет от подобна мелодрама?! Кой беше този мъж? Сети се за Майкъл, но това определено не бе той. Някак знаеше, че вече е срещала мъжа от съня си, но лицето му й убягваше. Струваше й се, че трябва съвсем малко да се напрегне и ще го види, но усилията й останаха напразни. За малко се поддаде на изкушението да си припомни упойващото чувство на страст, защитеност и нежност, което усещаше малко преди да се събуди, но почти се отврати от себе си. Трябваше без размекване час по-скоро да се върне в реалността. Реалност, в която от нея се искаше да е много силна и сама да се справи с надвисналата беда. Реалност, в която нямаше на кого да разчита.
Тя скочи, дръпна пердетата и отвори прозореца. Студеният зимен въздух охлади пламналата й кожа. Вчера бяха отишли с баща й в болницата да видят Мария. Доктор Златинов донякъде ги успокои, че състоянието й е стабилизирано, но все пак тя продължаваше да е в дълбока кома. Никой не можеше да им каже кога и дали изобщо ще се събуди. Завариха майка й да седи до леглото на дъщеря си така, както я бяха оставили. Не пожела нищо да хапне от това, което й бяха донесли. Отказваше да се прибере вкъщи. Магдалена се изплаши, като я видя. Бледа и с черни кръгове под очите, тя не приличаше на себе си. Докато успокояваше и убеждаваше майка си, че всичко ще се оправи, баща й отиде някъде, върна се с една медицинска сестра и почти насила й биха някаква инжекция. После двамата заедно я хванаха под ръце, сложиха я в стол на колела и я отведоха към колата. Тя вече не се съпротивляваше, защото едва се движеше. Вкъщи Магдалена я съблече и я сложи да си легне, после изпрати баща си, който тръгна за болницата, след което и тя самата почувства, че е съвършено изчерпана. Безсънните нощи и вълнението си бяха казали думата.
Погледна часовника. Беше малко след единайсет часа предобед. Бе спала повече от дванайсет часа. Тихо излезе от стаята си и надникна в спалнята. Майка й я нямаше. Обиколи навсякъде и видя в хола бележка на масата: „Миличко, отиваме с татко ти в полицията, тъй като ни извикаха. Надявам се да се върнем скоро. Никъде не излизай! Чакай ни! Обичам те! Мама.“ Беше написана преди около половин час. Почувства се като предателка. Всеки нещо прави, само тя спи и сънува едни сънища…
Значи сега сестра й е сама в болницата. Ами ако точно в този момент се събуди от комата? И няма никой около нея? Магдалена бързо се приготви, хапна и набра телефона на баща си. Каза му, че отива при Мария и че ще вземе такси, та да не се безпокоят. Свари го в кабинета на капитана и не можеха дълго да говорят, нито пък той посмя да й се развика, че иска да излиза. Само я помоли веднага да му се обади.
Когато Магдалена пристигна в болницата, видя някаква суетня на етажа, където бе сестра й, и в първия момент сърцето й прескочи. После разбра, че в отделението имат друг спешен случай. Побърза да влезе в бокса. Мария продължаваше да лежи без никакви признаци за промяна в състоянието. Магдалена седна и се загледа в нея. Апаратите писукаха все така загрижено и тя почти се молеше да не се разстрои ритъмът им. Бе виждала по филмите как зигзагът на живота преминава необратимо в зачеркващата всички надежди линия на смъртта. Пред очите й минаха отново различни случки от предишните толкова щастливи дни, без те да са съзнавали това. Тя тръсна глава, за да излезе от унеса си, ядосана, че се размеква. Трябва да вярва, че сестра й ще се оправи! Онази жена от катедралата бе казала да има вяра и упование. И че трябва да му дойде времето, за да й се помогне. Магдалена въздъхна и реши при първа възможност да отиде в „Света Неделя“, където двете ги кръстиха същото лято преди да заминат за Германия, и да запали свещичка за здравето на Мария. Изведнъж се сети за късметите, които им се бяха паднали от коледната баница. Мария по телефона й бе казала, че е изтеглила здравето… И бе недоволна, че не е нещо по-интересно! Колко сме глупави, когато не оценяваме това, което имаме! Сега тя имаше най-голяма нужда точно от здраве! Може би късметът й наистина ще се сбъдне? Защо пък не? При толкова странни неща, които се случиха напоследък… Поне на Магдалена й се искаше да вярва в това. Циганката с нейното плашещо предсказание, жената от катедралата с нейните чудновати думи… Сънят, в който се луташе из белите коридори и търсеше Мария… Как да разбере тези знаци, които определено искаха да й кажат нещо? От вълнение й се припуши. Бръкна в чантата и отново видя папката с реферата, който още вчера в суматохата бе пъхнала там. Все не й оставаше време да го разгърне. Извади го с решението вече да не отлага прочитането му, но първо трябваше малко да се успокои. Взе цигарите и се отправи към мястото за пушене.