Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
След като прибра картата си, Дейна грабна купчината, широко се усмихна на Санди и забърза към вратата.
Според Флин едно от удоволствията, които носеше зрялата връзка с жена, бе да се прибере от работа и тя да го посрещне.
Уханието й, видът й, самото й присъствие внасяше малко повече яснота във всичко.
А когато тази красива, сексапилна и очарователна жена готвеше, това добавяше още една наслада в деня му.
Не знаеше какво ще има за вечеря, но му бе все едно. Предостатъчно му бе да види, че разбърква нещо в тенджера, докато Мо спи изтегнат под масата и издава звуци, които биха заглушили товарен влак.
Животът му най-сетне бе влязъл в ритъм, когато в него се бе появила Малъри Прайс.
Промъкна се зад нея, обгърна талията й и притисна устни към шията й.
— Връзката ни е най-хубавото, което ми се е случвало.
— Разбира се. — Тя извърна глава и устните им се докоснаха. — Как вървят нещата?
— Добре. — Накара я да се обърне за по-дълга целувка. — Сега е още по-добре. Не беше нужно да готвиш, Мал. Зная, че цял ден си работила.
— Просто стоплям малко готов сос за спагети.
— Все пак, нямаше нужда. — Хвана ръцете й и се намръщи, когато ги обърна. — Какво е това?
— Няколко мазола. Казвам си, че няма нищо страшно. Издават, че не се боя от работа.
Флин ги целуна.
— Ако бяхте почакали до уикенда, бих могъл да ви помогна за ремонта.
— Държим да се справим сами или поне да го започнем сами. Имам няколко мазола и почти похабих чифт джинси, но терасата стана най-красивата във Вали. Не бих възразила, ако ми налееш чаша вино.
Той извади бутилка и две стъклени чаши, които Малъри бе купила. Струваше му се, че в шкафа му се появяват все повече съдове при всяко нейно гостуване.
Носеше какво ли не — чаши, меки хавлиени кърпи, луксозни сапуни, които той се колебаеше дали да използва. Това бе едно от странните и интересни неща, свързани с присъствието на жена в къщата.
— Джордън ми разказа какво е преживяла Дейна.
— Така и предполагах. — Въпреки че все още не се бе стъмнило, тя запали високата свещ, която бе избрала за масата. — И двамата разбираме какъв ужас е изпитала. Зная, че я обичаш, Флин. И аз я обичам. Но не можем да я защитим, а само да бъдем до нея, когато трябва.
— Може би, но Джордън предложи нещо, което донякъде би помогнало.
Наля вино и сподели с нея идеята за четирикракия охранител.
— Гениално — реши Малъри и се засмя, загледана във все още спящия Мо. — Сигурно ще се съгласи. Ако не друго, поне няма да се чувства толкова самотна през нощта — Отпи глътка вино и отиде до мивката, за да напълни тенджера с вода за спагетите. — Предполагам, Джордън ти е казал и това, че в събота вечер двамата ще излизат.
Флин се взираше в пламъка на свещта и си мислени колко странно изглежда тя върху старата маса за пикник в кухнята му.
— Кой ще излиза? — Когато осъзна какво бе чул току-що, отпи голяма глътка. — Джордън и Дейна ще… излизат заедно?
— Значи не ти е казал.
— Не, не спомена нищо.
— Струва ми се, че не одобряваш идеята — отбеляза Малъри, когато сложи тенджерата на котлона.
— Не зная как да го приема. По дяволите, не искам отново да бъдат заедно. — Той знаеше, че Джордън работи на горния етаж, и погледна към тавана. — Аз съм този, който ще се озове между чука и наковалнята и ще понася удари и от двете страни.
— Тя все още го обича.
— Кого? — В очите му се изписа изумление. — Него? Джордън? По дяволите. Мамка му! Защо ми казваш тези неща?
— Защото така постъпват влюбените, Флин. — Малъри извади три тъкани подложки от чекмеджето, съмнявайки се, че той е знаел за тяхното съществуване, и внимателно ги разгъна на масата. — Споделят всичко един с друг Надявам се, че няма да изтичаш при Джордън с тази им формация.
— Господи. — Флин зарови пръсти в косите си и нервно закрачи из стаята. — Виждаш ли, ако не ми беше казала, нямаше да се налага да крия това, което зная, и от него, и от нея. Просто щях да живея в блажено неведение.
— Мисля, че и Зоуи проявява интерес към Брад, макар и много плах.
— Престани! Престани да ме заливаш с новини.
— Ти си журналист. — Обзета от шеговито настроение, тя извади салатата, която вече бе приготвила, и започна да слага подправки. — Би трябвало да се радваш на всяка информация.
Никога не бе виждал нито купата за салата, нито дървените прибори, с които Малъри разбъркваше зеленчуците.
— Ще ме заболи главата.
— Няма. Нали искаш приятелите ти да бъдат щастливи?
— Разбира се.
— Ние сме щастливи, нали?
Флин колебливо отвърна:
— Да.
— Щастливи сме и сме влюбени. Следователно би искал и приятелите ти да бъдат щастливи и влюбени. Така ли е?