Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Актьорът разпери елегантните си пръсти. Изглеждаше леко развеселен, въпреки изявленията си. Браво — помисли си Ив. — Дълго репетирани и отлично заучени реплики.
— С Пол едва ги разтървахме — добави Джъстин Йънг.
— Да разбирам ли, че онази жена е влязла в дома на Пандора и се е нахвърлила върху нея? — с привидно безразличие попита Ив.
— О, не! Бедната, беше съкрушена, едва не падна на колене пред Пандора, която я нарече какво ли не и я удари. — Актьорът илюстрира думите си като сви пръстите си в юмрук и замахна. — Направо я свали в нокдаун. Непознатата беше наглед крехка, но прояви завидна смелост. Скочи на крака и се нахвърли върху нашата домакиня. Двете се вкопчиха една в друга и взеха да се скубят и да се драскат като котки. Като си тръгна, жената кървеше. Пандора беше пуснала в действие острите си нокти.
— Издраскала е лицето на непознатата, така ли?
— Не. Макар да съм сигурен, че онази жена дълго ще има синина под окото. Доколкото си спомням, Пандора издра шията й — забелязах четири дълбоки драскотини. Съжалявам, но не знам името на жената — нашата приятелка я наричаше „кучка“ и какво ли не още. Като си тръгна, се опитваше да не се разплаче и най-театрално заплаши Пандора, че ще съжалява за онова, което е сторила. Само че накрая развали ефекта, като подсмъркна и заяви, че за истинската любов няма преграда.
„Типично за Мейвис“ — помисли си Ив, а на глас изрече:
— Какво беше поведението на Пандора, след като непознатата си отиде?
— Беше вбесена, цялата трепереше от гняв. Ето защо с Джери си тръгнахме рано.
— А Пол Редфорд остана ли?
— Да, но не знам докога. — Джъстин пресилено въздъхна, сякаш да изрази огромното си съжаление, и отмести чашата си. — Не е честно да говоря лошо за мъртвата, когато не може да се защити, но съм длъжен да споделя, че тя беше сприхава, сурова жена. Измениш ли й, скъпо ще си платиш.
— А вие мамил ли сте я, господин Йънг?
— Много внимавах да не го сторя. — Той очарователно се усмихна. — Държа на кариерата и на външния си вид, лейтенант. Пандора не можеше да навреди на работата ми, но съм бил свидетел как се нахвърля като котка върху хора, които са я разгневили. Повярвайте, че дългият й маникюр не беше модна прищявка, а опасно, дори смъртоносно оръжие.
— Имаше ли врагове?
— Доста, но повечето се бояха от нея. Не мога да си представя кой най-сетне се е престрашил и си е отмъстил. От телевизията научих подробности за престъплението и смятам, че дори тя не заслужаваше да бъде убита по такъв жесток начин.
— Благодарим ви за откровеността, господин Йънг. Ако нямате нищо против, бихме искали да поговорим с госпожица Фицджералд. Насаме.
Той повдигна тънката си вежда.
— Разбира се. За да не координираме версиите си.
Ив се усмихна.
— Разполагали сте с достатъчно време да го направите. Все пак държим да поговорим с нея насаме.
С удовлетворение забеляза, че думите й го жегнаха и че лицето му вече не е така невъзмутимо. Ала актьорът стана от креслото и напусна стаята.
— Как ти се струва? — прошепна Фийни.
— Мисля, че дяволски добре си каза репликите.
— Съгласен съм. Но ако с Фицджералд са се гушкали цяла нощ, значи е невинен.
— Двамата взаимно си създават алиби. Ще вземем дисковете от системата за охрана на сградата и ще проверим кога са се прибрали и дали отново са излизали.
— След делото Деблас вече не се доверявам на тези дискове.
— Веднага ще разберем, ако са ги подправили. — Тя вдигна поглед като дочу как ирландецът шумно си поема въздух. Грозноватото му лице беше зачервено като домат. Очите му щяха да изхвръкнат от орбитите си. Ив погледна към Джери Фицджералд и се запита как така езикът на колегата й не е провиснал като на покорно куче.
Фийни се оказа прав — манекенката имаше великолепно тяло. Дълбокото деколте на копринената й дреха с цвят на слонова кост разкриваше пищния й бюст. Материята прилепваше към тялото й, а подгъвът на роклята беше само на няколко милиметра под чатала й. Върху дългото й бедро, точно над коляното, беше татуирана разцъфнала червена роза.
Джери Фицджералд определено напомняше разцъфнало цвете.
На красивото й лице беше изписан унес, сякаш току-що се бе любила. Косата й с цвят на абанос беше права и обрамчваше лика й със заоблена, женствена брадичка. Плътните й устни бяха влажни и червени, очите й — ослепително сини и обградени с ресници със златисти връхчета.