С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Аз съм тази, която ще трябва да се погрижи те да си получат заслуженото. Някой ден, по някакъв начин аз ще получа възмездие. — Сълзите й мигом пресъхнаха. — Защо да действам законно, когато на практика тяхното оправдание им е вързано в кърпа? Защо да причинявам на Гари тези страдания? Той и без това ще бъде достатъчно уязвим, когато скъсам с него. А за да го предпазя, ще трябва да го направя — добави глухо Джейд. — Между другото, мамо, получихме нашите стипендии. Писмото пристигна вчера. Бях тръгнала да му кажа добрата новина, когато колата на Дона Ди свърши бензина. — Отново си помисли колко несправедливо и отчайващо е всичко. Облегна се на плота на мивката.
Велта стана и чевръсто потри ръце.
— Е, каквито и да са причините, радвам се да чуя, че гледаш напред в живота. Най-добре е да забравиш какво се е случило.
Джейд рязко вдигна глава. В дълбините на сините й очи се спотайваше силна енергия. Въпреки че стоеше неподвижно, тялото й бе опънато и вибрираше. Когато заговори, гласът й бе спокоен и смразяващо овладян.
— Никога няма да го забравя.
До втория час Ламър имаше вече потни полукръгове под мишниците. Беше нервен, разтревожен и объркан.
Нийл и Хъч не бяха на училище. Дори само това бе достатъчно да се чувства несигурен. На него също му бе минало през ума да си остане вкъщи, но трябваше да измисли извинение пред майка си. Когато можеше, отбягваше да контактува с Майръджейн, особено ако се налагаше да прикрива нещо. Тя усещаше лъжата от петдесет метра.
По време на сутрешната проверка директорът, господин Патерсън, беше съобщил пред учениците, че зрелостниците Гари Паркър и Джейд Спери са получили пълни стипендии за колеж. Всички бяха ръкопляскали.
— Знам, че искате да поздравите лично двамата отличили се ученици — бе казал директорът по микрофона. — За съжаление днес Джейд отсъства, но не забравяйте да й поднесете поздравленията си, щом се върне на училище.
Като чу, че Джейд я няма, Ламър наистина започна да се поти. В междучасието срещна Гари Паркър в коридора, но се направи, че не го вижда, за да не го заговори. Можеше ли да се изправи пред него след всичко, което бе причинил на приятелката му? Снощи бе изпитал тайна гордост от сексуалния си подвиг. Но в светлината на утрото бе осъзнал, че успехът му е за сметка на Джейд.
Докато гледаше как Гари учтиво приема поздравления от съучениците им, Ламър се замисли отново за вината си. Засрамен и ужасен се мушна в най-близката тоалетна за момчета и повърна в една от кабинките.
Четвъртия час караше с Дона Ди Монро. Когато влезе в класната стая, си отдъхна, като я видя да седи на чина. Облекчението му бе краткотрайно. Тя така го изгледа, че стомахът му застрашително се сви. Тя знаеше.
От изпитателния й поглед можеше да се разбере, че знаеше. Беше научила по някакъв начин какво се бе случило, след като я зарязаха на шосето. Нейните очи го караха да се чувства още по-зле от тирадите на майка му при многобройните му провинения. Сякаш бе гол и беззащитен. Искаше му се да пропълзи до някоя дупка и да се скрие. Но вместо това трябваше да изтърпи петдесет и пет минутен час по английски. Времето се нижеше мъчително бавно.
Кой бе казал на Дона Ди? Предполагаше, че е Джейд. Но кога? Как? Видя за последен път Джейд да лежи на земята с вдигнати колене до гърдите й. Тогава си бе помислил, че може би е най-добре, ако просто умре. Така нямаше кой да даде показания за постъпката му. Майка му никога нямаше да научи. Разбира се, бързо отхвърли мисълта, преди Господ да я чуе и да го накаже.
Джейд явно не бе чак толкова наранена, колкото изглеждаше. Но как се бе върнала до града? Беше ли разказала на някой какво бе станало край канала? Очевидно, щом Дона Ди знаеше. О, Боже! Ако тя знаеше, и другите хора щяха да научат, а накрая и майка му. Щеше да има наказания. Без значение какво твърдеше Нийл — ще трябва да си платят.
Сигурно шериф Джоли също бе разбрал. Въпреки че синът му беше замесен, той бе почтен човек. Щеше да постъпи честно. Всяка минута в класната стая можеше да влети някой широкоплещест помощник, размахващ оръжие и заповед за арестуването на Ламър Грифит.
Кръвта му се дръпна от главата мигновено и трябваше да легне върху чина, за да не припадне. Кожата му лепнеше. Отново му се повдигна.
Ламър сериозно се замисли дали да не избяга от класната стая, да тича до центъра на града и да не се остави в ръцете на прокурора. По-добре бе да предаде приятелите си и да си признае, по-добре Иван Пачет да му стане враг до гроб, да бъде заключен с крадци, сводници и професионални убийци, отколкото да се подложи на разюздания гняв на майка си.
Но изпусна възможността да се втурне към вратата. Докато учениците бяха погълнати от стиховете на английския поет и философ Александър Поуп, Дона Ди отиде до масата на учителката и помоли да я освободи.