Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Решението бе взето: „Халибът“ ще е подводницата на Крейвън, неговата лаборатория, неговото министерство, неговият пиратски кораб. Щеше да разполага със 70 милиона долара, за да я оборудва с електронни, сонарни, фотографски и видеоиграчки. Военноморските сили дадоха съответното изявление и през месец февруари 1965 г. „Халибът“ замина в Пърл Харбър за преоборудване като съд за океанографски изследвания.
Повече премълчаване, отколкото лъжа, това представляваше само едно от няколкото прикрития, които Крейвън щеше да използва. Програмата за съдовете за дълбоководни спасителни операции и другите му дълбоководни проекти щяха да добавят още прикрития за онова, което той наричаше своя „миризлив скункс“ — термин, зает от компанията „Локхийд“, произвеждаща шпионски самолети. Крейвън скоро щеше да започне да работи по проекта на съдовете за дълбоководно спасяване, както и по проект на съд за търсене със спускане на големи дълбочини. По план съдът за дълбоководно спасяване трябваше да може да легне на океанското дъно на шест километра дълбочина и да взема предмети посредством механична ръка. До всяко от местата за изваждане на предмети щеше да пътува монтиран върху подводница.
За преоборудването и изпитанията на „Халибът“ щяха да трябват две години, но Крейвън нямаше търпение. Почти от мига, в който започна, с многобройните си прикрития си спечели известност извън изолираното царство на военноморското разузнаване. Внезапно започнаха да го въвличат в други бляскави проекти.
Рикоувър, който доскоро правеше всичко, за да ограничи интереса на Крейвън към дълбоководните миниподводници, сега дойде при него, за да поиска помощта му за първата ядрена подводница, макар и от стомана, а не от стъкло. (Адмиралът докрай остана язвително настроен към стъклото, стигайки почти до обиди.) Но Крейвън започна да работи с Рикоувър и тази връзка щеше да се окаже важна за образоването му: жизненоважна, защото именно от Рикоувър Крейвън щеше да научи как да дълбае бюджета на ВМС, да се разправя с Конгреса и да обработва адмиралските кадри, които ръководеха програмата за подводниците.
Договорът беше фаустовски. Макар и на шестдесет и четири години (а на такава възраст дори по-малко проклети офицери се пенсионираха) Рикоувър създаваше на Крейвън, както и на почти всеки друг във ВМС доста проблеми. Адмиралът обичаше да започва разговорите с него така, че да стане ясно точно кой е старшият:
— Крейвън, моите хора са по-компетентни от твоите, но ти имаш по-голямо хале и съм принуден да работя с теб.
Рикоувър обичаше да вади хората от равновесие просто за да види как ще реагират. Той лично кръсти миниподводницата NR-1. Със същия успех би могъл да я нарече „Рикоувър“, защото NR представляваше обозначението на неговото царство — Отдела по реакторите на ВМС. Щом президентът може да има свой самолет „Еър форс 1“, то Рикоувър щеше да има NR-1.
За разлика от подводницата „Алвин“ на „Удс Хоул“, завършена през 1965 г. и дълга само 6,7 метра, NR-1 трябваше да бъде 41,8 метра дълга, или почти на половината на многоцелевите подводници. Щеше да може да се спуска до 914 метра. Снабдена с подводни прожектори, камери и механична ръка за вземане на малки предмети, тя щеше да има и възможности за шпиониране. Един от основните конструкторски проблеми беше да се намери начин за екраниране на ядрения реактор. Стандартните реактори на подводниците се екранираха с тридесет сантиметра олово от всяка страна. Но така подводницата щеше да стане прекалено тежка. Вместо това Рикоувър, Крейвън и останалите проектанти решиха да поставят оловен екран само в предната страна, която гледа към каютите на екипажа. Цялата площ от 4 метра зад реактора щеше да се пломбира и да се напълни с вода. Идеята беше водната стена да абсорбира излъчваната радиация и да изпълнява ролята на оловния екран. Крейвън не се съмняваше, че еколозите ще потреперят от този план, но двамата с Рикоувър го смятаха за напълно осъществим. Четири метра вода имат същото молекулно тегло като тридесет сантиметра олово. Но когато NR-1 е потопена, водата нямаше да добавя никакво тегло — ако водата измести еднакво количество вода, ефективното тегло е нула.
Само че някой трябваше да плати за построяването на подводницата, а точно сега в бюджета сред плановете за дълбоководни спасителни съдове и морски лаборатории нямаше много място за миниподводници. Този проблем не притесни Рикоувър и той го реши на една среща с Крейвън, контраадмирал Левъринг Смит, старши заместник на Рейбърн по програмата „Поларис“, и Робърт Море, помощник-секретар на ВМС по изследванията и развойната дейност.