Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Луд съм по теб — каза й той. — Не ме ли харесваш?
— Разбира се, че те харесвам — отвърна тя. — Но аз си имам приятел.
Защо не я послуша тогава! Вместо това я заведе в стаята си на чашка и започна да й разказва весели истории. Мили се смя толкова много, че не забелязваше какво прави Тоби, докато не се озова в леглото съблечена.
— Моля те, Тоби, недей. Приятелят ми ще се разсърди.
— Забрави го. После ще се погрижа за тоя тъпак. Сега ще се грижа за теб.
Прекараха умопомрачителна любовна нощ. На сутринта, когато Тоби се събуди, я видя да седи на леглото и да плаче. В прилив на благоразположение той я прегърна и попита:
— Ей, скъпа, какво има? Не ти ли хареса?
— Знаеш, че ми хареса, но…
— Хайде, стига — каза Тоби. — Обичам те.
Тя се подпря на лакти, погледна го в очите и каза:
— Наистина ли, Тоби? Искам да кажа наистина?
— Наистина, по дяволите — на нея й трябваше само онова, което щеше да получи след малко. Оказа се истински освежител.
Тя го гледаше как излиза от банята, как бърше косата си и тананика песента от неговото шоу. Искреше от щастие, когато каза:
— Мисля, че те обикнах от първия миг, в който те видях, Тоби.
— Ей, ами това е чудесно. Да си поръчаме закуска.
И така всичко свърши… Докато не започна пак.
Заради тъпата курва, която бе чукал само една нощ, целият му живот стана на гъз.
Сега, изправен там, гледаше как Мили върви усмихната към него в дългата си бяла рокля и се псуваше, псуваше си кура, псуваше и деня, в който бе роден.
Човекът на предната седалка на лимузината цъкна с език и каза възхитено:
— Трябва да ти кажа, че страхотно го изигра, шефе. Тъпото копеле така и не разбра откъде му дойде.
Карузо се усмихна широко. Всичко стана както трябва. Откакто жена му, която имаше амазонски нрав, научи за връзката с Мили, той знаеше, че трябва да открие начин да се отърве от русата танцьорка.
— Напомни ми да проверя дали се отнася добре с нея — каза Карузо меко.
Тоби и Мили се преместиха в малка къща в Бенедикт Кениън. В началото Тоби прекарваше часове да прави планове как да се отърве от брака. Мислеше да направи Мили толкова нещастна, че тя да поиска развод. Или да я натопи с някой друг и сам да поиска развод. Или просто да я остави и да предизвика Карузо да направи нещо. Но един разговор с Дик Ландри промени намеренията му.
Обядваха в хотел „Бел Еър“ няколко седмици след сватбата и Ландри попита:
— Колко добре познаваш Ал Карузо?
Тоби го погледна.
— Защо?
— Не се забърквай с него, Тоби. Той е убиец. Ще ти кажа нещо, което знам със сигурност. По-малкият брат на Карузо се ожени за едно деветнайсетгодишно девойче, излязло направо от девическото. След една година я хванал в леглото с някакъв младеж. Казал на Ал.
Тоби слушаше, а очите му бяха вперени в Ландри.
— Какво е станало?
— Дебилите на Карузо взели месарски сатър и отсекли парчето на младежа. Полели го с бензин и го, запалили пред очите му. След това го оставили, докато му изтекла кръвта и умрял.
Тоби си спомни как Карузо каза: „Отвори му панталона“ и твърдите ръце, които дърпаха ципа. Обля го студена пот. Стомахът му се обърна. Вече знаеше с ужасна сигурност, че изход няма.
Джоузефин откри изхода, когато стана на десет години. Това бе врата към друг свят, където можеше да се крие от наказанията на майка си, от постоянната заплаха на Адския огън и Проклятието. Свят, изпълнен с вълшебство и красота. Седеше в тъмния киносалон с часове и гледаше бляскавите хора на екрана. Всички живееха в красиви къщи, носеха красиви дрехи и бяха толкова щастливи. Мислеше си: „Един ден ще отида в Холивуд и ще живея така.“ Надяваше се майка й да разбере.
Майка й вярваше, че филмите са мислите на Дявола и Джоузефин трябваше да се промъква към киното с пари, изкарани от гледане на малки деца. Днешният филм бе любовна история и тя седеше облегната напред в радостно очакване да започне. Първо се появиха надписите. На тях се четеше: „Продуцент Сам Уинтърс“.
12
Имаше дни, в които Сам Уинтърс чувстваше, че не ръководи филмова студия, а приют за душевноболни, в който прибраните вътре изведнъж излизат и го подгонват. Този ден бе такъв — кризите се трупаха една след друга. Миналата нощ имаше още един пожар, четвъртият поред; спонсорът на „Моят приятел Петкан“ бе обиден от звездата на сериала и искаше да спре снимките; режисьорът Бърт Файърстоун, детето-чудо на студията прекъсна продукцията по средата на филм с пет милиона долара бюджет, а Теси Бранд отказа да играе в друг, който трябваше да започне да се снима след няколко дни.