Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
— Хайде! — заповяда той и всички се люшнаха напред, като че дръпнати с повод.
Сайлънс вървеше изправен, но кожата му настръхна от представата за смъртоносната енергия на силовия екран, удържана само от силата на едно човешко съзнание. Може би човешко. Накрая всички преминаха, а Гарвана още стоеше в полето. Огледа се, без да бърза, а около него играеха водопади от цветове, болезнени за очите. После той тръгна напред и полето се възстанови, все едно че никога не е било нарушавано. Сега нито можеха да излязат, нито да очакват помощ отвън, ако Гарвана не се намеси. Озоваха се в клопка заедно с нещото в Тринадесета база, под похлупака на силовия екран.
— Как го направихте? — попита Диана с притихнал от стъписване глас.
— Направи го със силовото си копие — отговори Фрост, когато стана ясно, че предателят няма да каже нищо. — То усилва и насочва психокинезата му. Сега лесно ще се сетиш защо Империята ги забрани. Но дори със силово копие това би трябвало да е неосъществимо. Възможностите му на еспер сигурно излизат извън всякакви достъпни методи на измерване. Учудвам се, че Империята го е оставила на свобода.
— Преди да дойде на Ансилай — вметна Сайлънс, — въобще не му личеше, че има есп. Животът му с Ашраите промени всичко.
— Невъзможно — отсече категорично Фрост. — Всички минават през психотестове. Никой не се изплъзва незабелязан.
— Ашраите не познават думата „невъзможно“ — отрони Гарвана.
— Моля за вниманието ви — промърмори гласът на Один в присадката на всеки. — Капитане, най-после успях да отделя нещо полезно от съхранените данни в компютрите на базата. В състояние съм да локализирам личния дневник на Командира. Настоятелно ви съветвам да прегледате каквото намерих, преди да продължите.
— Добре — каза Сайлънс. — Щом никаква гад не ни връхлетя незабавно откъм базата, можем да отделим малко време, преди да влезем. Щурмоваци, искам ви на пост. Ако нещо мръдне — застреляйте го. Один, пусни смислените части на дневника за всички, освен щурмоваците, след това и на тях. Какъв е обемът на данните?
— Не е много, Капитане. Избрах по-важните моменти.
Когато ИИ пусна дневника през присадката на Сайлънс, пред очите му заиграха назъбени линии. Образът се проясни — Командирът на базата седеше зад бюрото си. Сайлънс сви вежди. Познаваше този човек. Джеймс Старблъд учеше в Академията на Звездния флот по същото време. Беше от стар Род, не прекалено богат, но с добри връзки. Познаваха се добре, обаче не се сприятелиха. Старблъд беше старателен, изпълнителен офицер, инициативен не повече от някоя скала. Това може би обясняваше назначаването му на планетата. Ансилай не беше място за хора, устремили се към високи постове. Командирът изглеждаше съсипан и объркан, дрезгавият му глас звучеше накъсано.
— До всички, които намерят този дневник. Извънредно положение, степен „Алфа Червено“. Космически кораб на чужда раса се разби при приземяването си близо до базата. Изпратих проучвателен екип на мястото. Никой не се върна. Оттогава минаха три часа. Сега в самата база изчезват хора. Нещо влияе на компютрите. Цели сектори не отговарят. Системите за поддържане на жизнената среда са повредени. Осветлението постепенно се изключва. Става все по-студено. Тук при нас има нещо, но не успяваме да го открием.
Картината прескочи. Старблъд се бе свлякъл отпуснато в креслото, униформата му беше раздърпана. Потеше се. Изтри устата си с трепереща ръка. Направи видимо усилие да се овладее.
— Не мога да се свържа с никого в базата, нещо не е наред с главната комуникационна система. Нямам връзка с Империята, дори не мога да изпратя предупреждение. Мисля, че засега личният ми дневник е защитен. Затворил съм се в стаята си, блокирах вратата. Нещо се движи по коридорите. Издава нечовешки звуци. Не мога да изляза оттук. Тринадесета база е загубена за Империята. Остава ми само едно — да вдигна силовия екран.