Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
След княз Тервел в Именника стои владетел, отбелязан с инициали или подразбиращ се. При такова положение, името не може да бъде възстановено, нито да бъдат открити успоредици в някое друго историческо сведение.
Следващото име е Севар. То няма успоредици, нито пък подобно звучение, в което и да е от известните славянобългарски имена от средновековните документи. Неговият произход остава неизяснен и то може да бъде всякакво. Единственото, което може да се отбележи е приликата в звучението на Севар с племенното име „авари“. Друга възможна прилика съществува според наставката „вар“, която го сближава с окончанието на град Гостивар (съдържащ първата съставка от името Гостун); първата част в названието на река Вардар и многобройните арменски имена, окончаващи на „Вар“. В преведената на старобългарски Манасиева хроника пък е разказана историята на персийския цар Артемвар.
Частта „вар“ се среща и в името на „вархонитите“ — тюркско племе, свързвано с аварите споменато от Теофилакт Симоката.
След Севар идва превратаджията княз Кормисош. При св. Теофан Изповедник името се чете Комерсий или Крумесис. В надпис около Мадарския конник се различава името пък се различава „Крумесис“. Да се търси съвпадение между Кормисош и Крум (Крем, Крун) е малко рисковано, но не е изключено. Ако е правомерно да се търси близост между Крум и Кормисош, то тогава като успоредици на името могат да се прибавят с топонима Кримна отбелязан от Йоан Кантакузин през XIII в., крепостта — военен лагер Кримна, записана от византийския писател Мануил Фил. Сходни по звучене са тържището Кримной при Азовско море, споменато от Херодот през V в. пр.Хр.∗
Клавдий Птолемей, известен географ на Античността при описанието на Сарматия споменава за град Кримни, намиращ се в близост до река Агар.
Гай Плиний Млади говори за града Кримнискос, намиращ се зад Истър, т.е. на север от р. Дунав.∗∗
В сведението на Плиний Млади се намира и друга ценна податка. Римският писател споменава за град Офиуса, намиращ се на река Тира, от чието име получават името си и тирагетите — трако-скитско племе. Реката, наречена на града или обратното — връзката не може да се провери — насочва мисълта на изследователя към някакво предание. Мисълта за съществуването на предание се засилва и от засичането на наставката на град (река) Офиуса с имената на реките, споменати от Българския апокрифен летопис от XI в. Там се говори за реките Затиуса и Ереуса. Според нейния съставител там имало три реки, което означава, че съществуването на река с окончание на „уса“ не е изключено. Близостта на град Офиуса до Истър (Дунав) и фактите от Апокрифната летопис, както и засичането на Кримнискос и планините Големокаменни (Makrocremni), предполага местностите, споменати от Плиний Млади да имат нещо общо с българската история в нейния ранен, досредновековен период.
Успоредица на името Кормисош, е прозвището на жителите на град Креме (Крум?), намиращ се на Черно море през късната античност и Ранното средновековие. Този град е отбелязан от Стефан Византийски. Обвързването на името Крумесис с прозвище на жители на град се засича с разказа за Гостун (Гостомсл), както и с правилото източните славяни да се наричат по името на градовете си — тверичи, уличи, смолени и др.∗
Тази вероятност предполага двойно назоваване и в Именника — по род и по град, като градът може би се изписва в края на всяка рубрика (твирем, текучитем, шегор вечем). Или с други думи „календарът“ е всъщност топографско название, дефиниращо политическият произход на „колената“ във владетелския списък, съобразно старинна държавническа традиция в индоевропейския свят на границата му с Азия и народите, живеещи там, очевидно под давлението на онази властваща прослойка, наричана от Херодот „царски скити“, а от ранносредновековните автори — хуни.
След Кормисош в Именника следва княз Винех (с разночетене Вниех). Като езикова успоредица може да се считат имената Воен (Vogen) в Градишкия летопис и Енравота-Воин — син на Омуртаг. Единствено готското име, което наподобява Винех е Винитарий.
Следващото княжеско име — Телец — е интересно и значимо владетелско име. Транскрипцията на владетелското име, предложена в Именника е същата, каквато и при св. Теофан Изповедник — Телец (Teletzin). У патриарх Никифор е предадено като Телесион (Telesion). Латинският хронист Анастасий Библиотекар се придържа плътно към изписването на Теофан — Teletzin.