Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Животните го забелязаха, заобиколиха го и започнаха да го заливат с пясък.
— „Колко е прекрасно! — предаде Хиеро. — Вие сте забележителни пазачи! Можеха да ме изядат, отвлекат или убият докато се развличате!“
Двамата палавника разбираха, че се шегува и не обърнаха никакво внимание на думите му. Само Клотц вежливо закима с огромните си рога. Хиеро поглади с длан меките израстъци и усети под тънката кадифена кожица втвърдяващите се върхове.
— „Стой! — изпрати сигнал. — Стой мирно, лентяй такъв! Дай да ти изчистя рогата.“
Лорсът наведе глава и стоя неподвижен, докато човекът опипваше рогата му и проверяваше как се свлича меката обвивка. Подобно на другите самци и на Клотц всяка година растяха нови рога, като това не отнемаше много енергия, но го правеше излишно нервен и раздразнителен. Но учените на Абатствата отдавна се бяха отказали от идеята за отглеждане на порода безроги лорсове. Рогата им служеха като важно оръжие за защита, и освен това излишъкът на енергия, който би възникнал, след възможното им премахване, можеше да се окаже лошо постижение.
Хиеро внимателно чистеше обвивката само на местата, където леко се махаше. И той и Клотц добре знаеха, къде трябва да спре. Не бяха се разделяли вече шест години от деня, в който се появи тромавото еленче в дома на човека. Като свърши с тази работа свещеникът намери малкото желязно огледало, внимателно се обръсна и на лицето нанесе знаците на сана си, почти изчезнали по време на минаването през блатото. Като направи това, опакова чантите си и оседла лорса. Скоро поеха по плажа на юг. Човекът се намираше в седлото, а мечокът вървеше след него и не забравяше да тършува из дребните камъни. Не трябваше дълго да чакат признаци, че се връщат в места обитавани от човека.
От купчина полуизгнили стебла, пръчки и бурени, домъкнати от вълните на брега, с напрегнато внимание ги гледаха празните очни дъна на блестящ човешки череп. Свещеникът се спеши и щателно го разгледа. Няколкото парченца черна изсъхнала кожа показваха, че черепът не е много стар. В челото зееше дупка. Хиеро почтително го постави обратно и като скочи в седлото продължи нататък. Разбираше, можеше и да е случайно, но липсата на скелет му се стори странна. А отворът изглеждаше така, сякаш някой се бе опитвал да се добере до мозъка. Прекръсти се и произнесе кратка молитва, молейки от Всевишния прошка за нещастника, загинал на това място.
По пладне спряха да починат под едно голямо дърво, в което Хиеро различи палма от непознат нему вид. Преди такива дървета бе виждал само на картинки. В Тайгата се срещаха наистина палми, но много по ниски и приличаха повече на храсти. Какви меки трябва да са тук зимите, помисли той, щом подобно дърво може да ги понесе.
Следобед се сблъскаха с един враг, но за щастие без опасни последствия. Пътешествениците заобикаляха по плиткото отвесна скала, която навлизаше на десетина метра навътре в морето и закриваща за погледа следващия участък на крайбрежието, когато на открития пясък се натъкнаха на голяма дива котка, впила зъби в месото на убито животно. Хищникът им се озъби и сърдито заръмжа. Жълтата и покрита с черни петна кожа затрепера от възбуда. Хиеро изведнъж реши да използува новото си оръжие. Съсредоточи се и нанесе телепатичен удар.
— „Марш от пътя ни! — заповяда той. — Или ще бъдеш убит!“
Животното се сви така, сякаш го бяха ударили с тояга. Измяука пронизително като обикновена котка и с един огромен скок изчезна зад близката дюна. Собственият успех порази свещеникът и той се разсмя радостно. После слезе от лорса и огледа тялото на малката антилопа. Дивата котка бе прегризала гърлото й, но още не бе започнала да се храни. Месото беше годно за него и Хърм. Натовари трупа на Клотц, който дори не премига — кръвта не го плашеше, а му се бе случвало да носи и по-страшен товар.
Малко по-късно свещеникът отново обгърна морето с поглед и рязко спря елена. В далечината, на фона не блестящите под напора на слънчевите лъчи синкави морски води се появиха два черни триъгълника. Корабът сякаш се движеше на изток край брега, но когато платната се зазспускаха зад хоризонта, той разбра, че курсът всъщност е на югоизток.