Черният еднорог

Ала Бен нямаше и представа защо.

Разбираше само, че въпреки откритото предизвикателство, Мийкс не го беше убил, когато можеше. Това беше озадачаващо. Мийкс явно го мразеше твърде много, за да желае да го накара да страда като прокуден, ала дали не беше малко рисковано да го остави да се скита на свобода? Рано или късно все някой можеше да прозре измамата и да разбере истината за нещата. Мийкс не можеше да му отнеме самоличността, а Бен да остане непознат за всички твърде дълго. Все щеше да се намери начин да се преодолее магията на злокобния амулет, който му беше дал Мийкс, и Бен щеше, разбира се, да го намери. Ала от друга страна възможно бе да няма бъдеще. Може би времето му е ограничено. Може би играта щеше да свърши за него, преди да разбере всички правила.

Такава възможност го изпълваше с ужас. Това означаваше, че трябва да действа бързо, ако не иска да загуби възможността да действа изобщо. Ала какво да прави? Загледан отвъд езерото към тъмния силует на двореца, той премисли всички възможности. Само можеше да си губи времето тук, където никой не го разпознаваше — дори най-близките му приятели. Щом не го разпознаха Куестър и Буниън, едва ли някой друг в Сребърния дворец можеше да го познае. В този момент Мийкс беше крал на Отвъдната земя и той трябваше да си дава сметка за това. Все едно пясък се търкаше в кожата му, но нямаше какво да се направи. Мийкс беше Бен — а самият Бен бе човек, който се е промъкнал в двореца и се е опитал да създаде бъркотия. Ако направеше опит да влезе за втори път, можеше да се озове в много по-тежко положение.

Може би Мийкс се надяваше на това. Може би го очакваше. Бен не искаше да рискува.

А и съществуваха по-добри възможности. Наистина той не знаеше какво цели Мийкс, но знаеше как може да му създаде главоболия, ако действа достатъчно бързо. Мийкс му бе изпратил три съня и два от тях вече бяха осъществили целта си. Мийкс бе използвал Бен, за да се върне отново в Отвъдната земя и бе използвал Куестър, за да му донесе изчезналите магически книги. „Не се заблуждавай, предупреди се сам Бен — Мийкс се е сдобил вече с тези книги също толкова сигурно, колкото че слънцето изгрява на изток.“ Оставаше да се изпълни само третият сън — сънят, изпратен на Уилоу за черния еднорог. Мийкс очакваше нещо и от този сън; в гнева си се бе изпуснал, намеквайки за това. Той търсеше златната юзда, която да овладее черния еднорог и се надяваше Уилоу да му я даде в ръцете. И защо не в края на краищата? Сънят я беше предупредил, че еднорогът представлява заплаха за нея и само юздата може да я предпази и че трябва да донесе тази юзда на Бен. И тя ще си мисли, че прави тъкмо това, разбира се, когато открие юздата — с тази разлика, че я очакваше Мийкс зад образа на Бен. Но ако Бен успее пръв да стигне при силфидата, той можеше да предотврати това. Той можеше да предупреди Уилоу и двамата да разберат защо юздата и еднорогът са толкова необходими на магьосника и да успеят да объркат плановете му.