Потомците на Шанара

— Ако трябва да вярваме на слуховете, а в този случай те са единственото, което имаме, Уокър Бо може да бъде открит в Мрачната падина. За да стигнем дотам, трябва да пътуваме на север през Улфсктааг, през прохода на примката, след това през прохода на мъчението и оттам на изток към Рийч. — Направи пауза, за да прецени реакцията им. — Има и други пътища, по-безопасни, но аз не съм съгласен да вървим по тях. Можем да се опитаме да заобиколим Улфсктааг от изток или от запад, но и в двата случая рискуваме да срещнем войници на Федерацията, или Гноми. В Улфсктааг няма да ги има. Прекалено много духове и стара магия живее в тези планини. Гномите са подозрителни към тези неща и стоят настрани, Федерацията изпращаше патрули по-рано, но повечето от тях не се завръщаха. Истината е, че повечето просто са се загубвали, защото не са знаели пътя. Аз го знам.

Слушателите му запазиха тишина. Накрая Кол каза:

— Като че ли си спомням, че някои от дедите ни са си докарали доста неприятности, като са тръгнали по същия път едно време.

Стеф повдигна рамене.

— Не знам за това. Знам само, че десетки пъти съм бил в планините и знам какво да търся. Номерът е да се придържаш към границата на гъстата гора. Каквото и да живее в Улфсктааг, предпочита тъмнината. И няма нищо магическо в повечето от нещата.

Кол поклати глава и погледна Пар.

— Това не ми харесва.

— Е, изборът е между дявола, когото познаваме и този за чието съществуване само подозираме — заяви остро Стеф. — федералните войници и техните съюзници Гномите са навън, а вътре са духове, които познаваме.

— Призраци — тихо каза Пар.

За миг настана тишина. Стеф се усмихна:

— Вие във Вейл не сте ли чули? Няма Призраци. Всичко това са слухове. Освен това разполагате с магия, за да ни защитите, нали? Вие и планинецът? Какво би ви се противопоставило?

Пар го погледна остро, а очите му се местеха от лице на лице.

— Хайде! Никой не е казвал, че пътуването ни ще е безопасно. Нека решим. Чухте предупреждението ми за това, което може да се случи, ако заобиколим планините. Решавайте!

Никой не може да каже нищо, така че оставиха всичко на преценката на Джуджето. Това все пак беше неговата страна и той я познаваше. Разчитаха на него да открие Уокър Бо. И беше глупаво да подлагат на съмнение начина, по който беше решил да го направи.

Прекараха нощта на полянката сред боровете, усещайки аромата на дивите цветя. Спаха, без да сънуват, необезпокоявани от никого. На зазоряване Стеф ги поведе в Улфсктааг. Преминаха през Прохода на примката, където едно време Гноми се бяха опитали да поставят капан на Ший и Флик Омсфорд, минаха по пропастта и проправиха пътя си нагоре по скалисти и гористи склонове. Гледаха как слънцето търси мястото си в безоблачното лятно небе.

Пътуването беше лесно, слънцето беше топло и ободряващо, а страховете и съмнението от миналата нощ започнаха да избледняват. Наблюдаваха за раздвижване в сенките на скалите и дърветата, но не откриха нищо. Птички пееха по дърветата, дребни животни се мушеха из храстите, а гората изглеждаше съвсем като всяка друга гора в Четирите земи. Братята от Вейл и планинецът се усмихваха помежду си, Стеф си подсвиркваше тихо и само Тийл не показваше никакви чувства.