Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
— Никога не съм чувал някой от тях да напада хора — изведнъж каза зад него Стеф.
Странното преследване продължи. Гризачът вървеше на около стотина крачки зад тях, като очевидно чакаше да настане тъмнината. Стеф ги караше да бързат, търсейки място за лагер.
— Защо просто не ме оставите да го прогоня — изсумтя срещу него Морган.
— Защото ще умреш, преди да успея да кажа името ти, планинецо — отговори Джуджето със студен глас. — Не бъди глупак. Това същество е по-силно от петима ни заедно, ако ни хване неподготвени. Всичката магия на света няма да може да промени нищо.
Пар замръзна, чудейки се дали магията в меча на Морган може да се използва срещу този звяр. Не беше ли той просто обикновен меч като всеки друг? Не е ли искал точно това Аланон, давайки сила на острието? Опита се да си спомни подробностите от разказа, но не успя. Другите магии — тези на Меча на Шанара и на Камъка на Елфите бяха ефективни само против друга магия — това си спомняше добре. Сигурно бе така и с…
— Напред към дупките! — изведнъж прекъсна разсъжденията му Стеф. — Там ще…
Не завърши. Гризачът се приближи прикрит от мрака като огромна черна сянка, която изскочи иззад скалата с учудваща бързина.
— Вървете — извика към тях Стеф, като посочи пътеката и се обърна с лице към звяра.
Без да мислят, продължиха с изключение на Морган, който извади Меча на Лий и застана до приятеля си. Тийл, Кол и Пар продължиха напред и погледнаха точно в момента, когато звярът достигна приятелите им. Съществото скочи към Стеф, но Джуджето го чакаше с подготвен боздуган. Удари звяра силно отстрани по главата, така че всеки друг би паднал, но Гризачът понесе удара и отново тръгна към него. Стеф го удари още веднъж, след това дръпна планинеца и двамата се затичаха след бягащите братя и Тийл.
— Надолу по склона! — изкрещя Стеф и ги изхвърли от пътеката. Понесоха се между скалите, като се препъваха и пързаляха. Пар се търкаляше надолу, докато изведнъж падна на крака. Беше объркан, а в очите му течеше кръв. Стеф го сграби и го повлече надолу, сред бикове и учестено дишане.
След това усети Гризача. Чу го, преди да го види. Масивното му тяло ровеше земята пред тях, обръщаше камъни, а от устата му се носеше грозен гладен рев. Магията! — помисли си Пар — трябва да я използвам. Молитвената песен ще свърши работа. Поне ще го обърка…
Стеф го издърпа на една масивна скала и усети, че другите ги наобиколиха.
— Стойте един до друг! — нареди Джуджето. — Не напускайте скалата.
Стъпи напред, за да посрещне атаката на Гризача.
Пар никога нямаше да забрави какво се случи след това. Стеф пресрещна Гризача на склона отляво на скалата Изчака съществото да тръгне към него, след това изведнъж падна назад и заби боздугана в гърлото му, а с ботушите си започна да го рита в гърдите. Стеф се спусна надолу, а Гризачът падна, не успя да се задържи и се затъркаля към края на горичката. Изведнъж се изправи на крака като ръмжеше и виеше. Но след това нещо огромно се спусна откъм дърветата, сграбчи с едно замахване Гризача и отново се изгуби в мрака. Чу се остър вик, чупене на кости и настина тишина.
Стеф се изправи, сложи пръст на устните си и им махна да го последват. Колкото може по-тихо, те се изкачиха отново на пътеката и обърнаха очи към непроницаемия мрак.
— В Улфсктааг трябва да знаеш какво да търсиш — прошепна с усмивка Стеф. — Дори и ако си Гризач.
Пооправиха се и стегнаха багажа си. Раните и натъртванията бяха малко. Проходът на мъчението, през който щяха да се измъкнат от планината, беше на не повече от час два път.
Решиха да продължат.
ГЛАВА 9
Отне им повече време, отколкото бе преценил Стеф, докато стигнаха до Прохода на мъчението. Беше почти полунощ, когато малката групичка се измъкна от Улфсктааг. Спаха в тесен каньон, опасан от горички с ели и дървен смърч. Толкова бяха изморени, че въобще не помислиха за храна или огън, а просто се забиха с одеялата и потънаха в сън. Пар сънува Гризача. Той го следеше непрекъснато в ума му, гонеше го от един тъмен ъгъл в друг. Идваше за него, а той бягаше и ужасът беше осезаем. Най-накрая го залови в една скалиста ниша в гората и точно когато щеше да скочи върху му, нещо чудовищно се появи отзад, хвана го в мощната си челюст и го отнесе. Гризачът биеше и викаше за помощ, която нямаше откъде да се появи.
Внезапно се събуди.
Беше тъмно, въпреки че небето на изток просветляваше, а приятелите му все още спяха. Явно викът бе само в ума му. Лицето и тялото му бяха плувнали в пот, а дишането му бе учестено и нервно. Тихо легна, но вече не заспа.