Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Баба Вихронрав подръпна шапката досами очите си, за да ги предпази от слънцето.
— Тука пише, че всяка година там има страхотен голям карнавал — сподели тя. — Наричат го Марди Грас.
— Това значи Тлъстия Следобед — преведе Леля Ог, световната лингвистка. — Гързон! Прочее на едро Ментова Маргарита ла пети купа де фъстъци, пор на зор!
Баба Вихронрав затвори книгата.
Тя не би го споделила с друг, разбира се, най-вече с друга вещица, но колкото повече наближаваха Генуа, толкова по-несигурна се чувстваше.
Тя я очакваше в Генуа. След толкова време! Да я зяпа от огледалото! Ухилена!
Слънцето напичаше. Баба се опитваше да устои. Рано или късно обаче трябваше да се откаже. Щеше да настъпи моментът, в който да свали още една жилетка.
Известно време Леля Ог седя и писа картички до роднините си, а после се прозя. Тя беше вещица, свикнала с шум и хора около себе си. Почваше да се отегчава. Лодката беше голяма, по-скоро като плуваща странноприемница, и Леля беше убедена, че наоколо не може да няма някакво развлечение.
Тя остави чантата си на седалката и се запъти да го открие.
Долу троловете продължаваха да въртят педалите.
Слънцето беше червено, голямо и много ниско, когато Баба Вихронрав се събуди. Изпод периферията на шапката си тя сконфузено се огледа, за да провери дали някой не я е видял, че спи. Посред бял ден задрямваха само старите жени, а Баба Вихронрав беше стара жена само когато това й изнасяше.
Единственият наблюдател се оказа Грибо, свит върху стола на Леля. Беше втренчил здравото си око в нея, но то не бе толкова ужасяващо, колкото млечнобелият поглед на сляпото му око.
— Тъкмо премислях стратегията — промърмори тя за всеки случай.
Баба затвори книгата и се отправи към каютата си. Тя не беше голяма. Някои от единичните кабини изглеждаха огромни, но заради разните му билкови вина и прочее Баба някак си не беше в настроение да използва Влиянието си, за да получи една от тях.
Маграт и Леля Ог седяха на една койка и мълчаха умърлушено.
— Нещо ми стърже стомахът — заяви Баба. — На идване ми замириса на задушено, тъй че да идем да проверим, а? Какво ще кажете?
Другите две продължиха да се взират в пода.
— Предполагам, че винаги ще ни се намира тиква — обади се Маграт. — И освен това джуджешки хляб.
— И джуджешки хляб — автоматично повтори Леля. Когато вдигна поглед, лицето й беше самата неловкост.
— Ъ, Есме… ъ… знаеш ли, парите…
— Парите, които ти дадохме да ги пазиш за по-сигурно в твоите такъми ли? — уточни Баба.
Нещо в начина, по който тръгна разговорът, напомняше за първите няколко камъчета, търкулващи се непосредствено преди същинското свличане.
— Става дума за тези пари… ъ-ъ…
— Парите в голямата кожена чанта, които щяхме да харчим много разумно? — попита Баба.
— Виждаш ли… парите…
— О, тези пари ли — натърти Баба.
— … ги няма… — призна Леля.
— Откраднати?
— Играла е на хазарт — възкликна Маграт с нотка неискрен ужас. — С мъже.
— Не беше хазарт! — защити се Леля. — Аз никога не хазартнича! Тях не ги биваше с картите! Спечелих сума ти игри!
— Но си загубила пари — изтъкна Баба.
Леля Ог отново сведе поглед и промърмори нещо.
— Какво? — попита Баба.
— Казах, че спечелих почти всичките. И после си помислих — ето, наистина можем да имаме малко пари за, нали знаеш, да похарчим в града, пък и винаги съм била много добра на Сакатия Лукчо…
— Така че реши да играеш на едро?
— Откъде знаеш?
— Предчувствах го — произнесе Баба уморено. — И изведнъж на всички останали много им провървя, права ли съм?
— Беше странно — зачуди се Леля.
— Хъм.
— Да, ама не беше хазарт — настоя Леля. — Не виждам защо да е хазарт. Почнах игра срещу слабаци. Да играеш срещу слабаци не е хазарт. То си е здрав разум.
— Във въпросната чанта имаше близо четиринадесет долара — изтъкна Маграт. — Без да броим валутата.
— Хъм.
Баба Вихронрав седна на койката и забарабани с пръсти по дървената рамка. Придоби отнесен вид. Изразът „да опипваш картите“ не беше достигнал до нейната страна от Овнерог, където хората бяха дружелюбни и прями и ако се натъкнеха на професионален шмекер, бяха склонни да му заковат ръката за масата с рутинна лекота, без да го питат той за какъв се има. Но човешката природа навсякъде бе една и съща.
— Не се разстрои, нали, Есме? — разтревожи се Леля.
— Хъм.
— Надявам се, че скоро ще мога да си взема нова метла, като се върнем у дома.