Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
По друго време и по друг повод банкерът Михаил Фридман ми каза, че не е въпрос на някакво изкуство, ако компанията ти расте на фона на икономическия подем, когато всички растат. Според Фридман изкуство е, ако компанията расте по време на всеобща криза или поне губи по-малко, отколкото губят конкурентите. Доколкото мога да съдя, точно на това изкуство служи Михаил Ходорковски през 1997 и началото на 1998 година.
В същото положение по онова време — ако се вярва на Немцов, се намирал и Анатолий Чубайс на поста министър на финансите. Държавата на всяка цена трябвало да намери пари, за да плаща заплати на бюджетните служители, да издържа армията, за здравеопазването и образованието и тя решила да изиграе една игра, известна вече от 1994 година, от финансовите пирамиди МММ, „Хермес-финанс“, „Хапьор-инвест“. Държавата решава да изгради своя финансова пирамида, като пусне Държавни ценни книжа (ДЦК), носещи й невероятни доходи в рубли. Разликата е само в това, че МММ събираше пари от населението, а държавата, емитирайки ДЦК с висок лихвен процент, събираше парите от банкерите и портфолиата на западните инвеститори.
Бързам след Немцов по горската пътечка и така ме свива далакът, че ми се иска да вярвам — ДЦК първоначално са били част от честен план за оздравяване на икономиката и изчакване да се повишат цените на петрола, а не просто най-голямата финансова пирамида. Но те функционираха именно като финансова пирамида. Банкерите и инвеститорите влагаха в ДЦК пари и бързо получаваха големи проценти за сметка на нови инвеститори, които купуваха ценни книжа и също очакваха бързо високи проценти. Пирамидата се разрастваше. Естествено, банкерите и инвеститорите бяха наясно, че тя скоро може да рухне, но бяха готови да рискуват заради високите проценти, надявайки се, че ще успеят да пласират своите ценни книжа и да върнат парите си, преди пирамидата да се е сринала.
Банка МЕНАТЕП също държала значителни средства в ДЦК. Мисля, че оглавяващите банката „предприемчиви финансисти, имащи достъп до закрита информация“, са се надявали, че реформаторите, които бяха на власт, ще ги предупредят навреме и щом пирамидата започне да се руши, те, банкерите, ще успеят да спасят вложените в ДЦК пари, а загубите ще останат за западните инвеститори.
Впрочем, имаше два начина да се демонтира пирамидата ДЦК меко и относително безболезнено. Първо, можеше да се девалвира рублата, т.е. да се позволи на рублата постепенно да поевтинява спрямо долара. Тогава доходността на ДЦК в рубли би била висока, както беше обещано. Но рублата постоянно би поевтинявала, а и западните инвеститори, вложили спекулативни капитали в Русия, не биха получили кой знае колко в долари. Излизаше, че западните инвеститори с хитрост са били подмамени да дадат на Русия нископроцентов заем, за да може да си оздрави икономиката. В случай на бавна девалвация руските банки също биха дали пари на държавата срещу неголяма лихва, но банките нямаха нищо против, защото големите банки, които държаха пари в ДЦК, имаха и собствени петролни компании, а слабата рубла беше изгодна за износителите на петрол. В началото на 1998 година няколко пъти банкери и индустриалци се срещаха с правителството, за да го молят да започне бавно да девалвира рублата. Но, защитавайки западните инвеститори, срещу девалвацията на рублата се обяви Международният валутен фонд (МВФ). Международният валутен фонд предлагаше на руското правителство да не девалвира рублата и да не ограбва западните инвеститори, срещу което обеща да даде заем, докато цените на петрола отново не се покачат, за да може Русия да се разплати по всички свои дългове, както става сега, когато петролът достигна 60 долара за барел. Преговорите с Международния валутен фонд водеше Анатолий Чубайс, правителството задържаше рублата, а МВФ все не отпускаше обещания заем — защо ли тогава бяха пазарлъците. А пирамидата ДЦК растеше ли, растеше.
Трябва да е ясно, че в тази голяма политическа и икономическа игра не играеш само ти, а хиляди хора играят своята игра, сякаш на безкрайна шахматна дъска се сражават безброй разноцветни фигури. Ходорковски изграждаше ЮКОС, а Лужков например изграждаше Москва. Интересите им можеха да съвпадат или да бъдат противоположни. Комунистическият парламент заплашваше президента Елцин с импийчмънт. Президентът Елцин заплашваше парламента да издигне за поста премиер такава кандидатура, че парламентът да я отхвърли три пъти и да бъде разпуснат. Березовски — ако се вярва на Немцов, искал да приватизира „Газпром“, а Немцов казва, че му попречил. Гусински искал да приватизира „Связинвест“ — държавната компания, собственик на цялата фиксирана телефония в страната, които тогава се ценяха повече, защото все още нямаше мобилен телефон в джоба на всеки ученик. Березовски също май искал да приватизира „Связинвест“ — пълна бъркотия. А Сорос отишъл при Немцов и попитал: