Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
„През 1996 година Кремъл вече знаеше, че е невъзможно по демократичен път да продължи дяснолибералният Елцинов режим — в условията на състезание и равенство пред закона на всички кандидати за власт Зюганов беше непобедим. После стана ясно, че и приемствеността на властта през 2000 година не може да се осигури без сериозно отстъпление от демокрацията. И така се появи Владимир Путин с вече започналата втора чеченска война и по сценария на политтехнолозите под лозунга «Стабилност във властта — стабилност в страната».
… новото поколение кремълски кукловоди просто реши, че за оцеляването на режима е необходим гигантски блъф… Именно този блъф стана основно съдържание на проекта «Путин–2000» — авторитарен проект, който бе пряко и логично продължение и следствие на проекта «Елцин–1996».“
Това вече е ясно. Ясно е, щом самият Ходорковски казвам, че през 1996 година срещу петрол е помогнал на авторитарния Елцинов режим да се задържи, а през 2000 година, за да се задържи режимът, е бил принуден да стане още по-авторитарен. А през 2003 година Ходорковски се скара с този авторитарен режим и се озова в затвора. Ако Ходорковски виждаше корена на нещастията си в 1996 или в 2000 година, би било разбираемо. Но не е ясно защо го търси в 1998 година.
Ще се опитаме да изясним нещата. През 1997 година започна азиатската борсова криза. Котировките падаха, цените на петрола също, кризата отекна и в Русия — нямаше пари и нямаше откъде да дойдат. Но Борис Немцов си спомня:
— Нямаше нищо страшно, беше най-хубавата година в най-новата история на Русия. Реформаторите бяха на власт. Чубайс беше министър на финансите, аз бях министър на горивата и енергетиката. Инфлацията беше 10%. Ние действахме разумно. Ако политиката на правителството беше последователна, в Русия лесно можеха да се тушират последиците от азиатската борсова криза. А августовският срив се получи поради еклектичната политика. Не изоставай, Панюшкин.
За да разговарям с Немцов за 1998 година, отидох в подмосковския санаториум „Лужки“, където той беше на почивка. А почивката му изглеждаше така: облича анцуг и маратонки и с бърза спортна крачка ме помъква да навиваме километри около санаториума по живописна горска пътека.
— Ей, съветнико! — дразня така Немцов, защото той е съветник на украинския президент Юшченко. — Дали да не поседнем в кафенето? Аз направо ще издъхна, ако продължа така с теб!
— Хайде, хайде! Трябва да изминем дванайсет километра!
Всички истории за Ходорковски и Немцов също започват с това как двамата, когато искали да поговорят — тръгвали да се разхождат пеша.
Спадането на цените на петрола през 1997 година естествено не можело да радва Михаил Ходорковски, който изгражда петролна компания, но той казвал: „Ще се преборим!“ Ина Ходорковска си спомня, че колкото по-зле вървели нещата, толкова по-често мъжът й казвал: „Ще се преборим!“ и толкова по-смайващи идеи му идвали наум. Ина казва, че в редките почивни дни, когато той си бил у дома, предлагал на жена си и дъщеря си да поиграят на някаква настолна игра, каквито Ина много харесвала. Играел с тях, докато Ина и Настя се увличали от играта, а после се оттеглял настрани с лаптопа, гледал усмихнат как те играят и обмислял поредната смайваща — ако се съди по външния му вид — идея.
С Ина седим в „Бук-кафе“. Аз питам:
— Вървеше ли му в играта?
— Винаги! Дори в деня, когато го арестуваха, през цялото време си мислех защо изведнъж късметът му изневери, та той е Мистър Фортуна. Вървеше му невероятно и може би затова не обичаше да играе. Само веднъж — бяхме на почивка — влязохме в едно казино, той заложи, спечели, каза, че не му е интересно, взе си печалбата и си тръгна.
Михаил Ходорковски решил да се бори с ниските цени на петрола не като се сниши, разпродава непрофилните активи и намалява заплатата на работниците, а като добави към четирите милиарда дълг на ЮКОС още половин милиард от банка „Лионски кредит“ и купи Източната нефтена компания, без която ЮКОС по-трудно би върнал четирите милиарда дълг, отколкото заедно с нея да върне четири и половина. Впрочем все пак намалил заплатата на работниците. Заминал лично за Нефтеюганск, час и половина разговарял с нефтодобивниците и те не го разкъсали на парчета, а дори успял да ги убеди, че е по-изгодно засега да се съгласят с намаляване на заплатите с една трета, но по-късно, когато компанията излезе от кризата, да получат по-големи заплати и да станат акционери. Те му повярвали и той не ги излъгал.