Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Молителите мълчаха. На лицата им беше изписано нещо, което Донхад едва сега разпозна. Гняв. Заради предателството на аирлианците. Заради загубата на всичко, в което бяха вярвали.
— Сигурно искате да се биете с аирлианците — продължи тя. — Да им отмъстите, задето предадоха вас и човечеството. Но все още не можете да се мерите с тях. Нямате нужните средства. Това, което можете да правите обаче, е да ги наблюдавате. Има много места на тази планета, където аирлианците са скрили могъщи машини. Трябва да открием тези места и да ги държим под контрол, докато дойде часът за всеобщо въстание срещу врага.
Донхад извади една кожена кесия, в която бе събрала медальоните и пръстените на убитите Водачи. Изсипа ги върху масата и извади от пояса си черен кинжал. Вдигна го на светлината на факлите, сетне бавно си разряза дланта.
— Искам от вас да дадете кръвна клетва — продължи тя. — Клетва пред цялото човечество. Закълнете се, че ще бъдете уаджети. Закълнете се, че ще посветите живота си да наблюдавате аирлианците и техните слуги до деня, в който човечеството ще бъде в състояние да ги унищожи. — Тя протегна кинжала, държеше го за острието. — Кой е следващият? Кой е готов да посвети живота си на човечеството? Кой ще пролее своята кръв, за да докаже, че е готов да встъпи в нашия орден?
Един от молителите пристъпи напред без капчица колебание.
— Казвам се Брин. Всичко, в което вярвах, бе унищожено от аирлианците. Всичко, на което ме учиха, се оказа лъжа. Аз ще бъда уаджет и обещавам всички мои потомци също да бъдат членове на този орден. — Той пое кинжала и си разряза ръката. След това стисна ръката на Донхад и кръвта им се смеси.
Един по един и останалите двайсет и трима молители направиха същото. Когато приключиха, върху папируса имаше малка локва кръв.
Следващата стъпка бе на Гуалкмай. Той бе военен експерт и бе посветил живота си на борбата с аирлианците. Първо разгъна на масата една карта с точно изображение на земната повърхност, направено от орбита.
— Знаем, че разполагат с база ето тук. — Гуалкмай посочи устието на дългата река, която след много време щеше да носи името Нил. — Кой иска да я поеме?
— Аз, Каджи, поемам тази задача. — Мъжът, който заговори, бе нисък и жилест, но гласът му звучеше уверено.
— Добре — кимна Гуалкмай. — Не знаем много за онова, което те очаква там. Може би едва твоите правнуци ще съберат достатъчно информация. Но трябва да бъдеш нащрек. Да се пазиш не само от аирлианците, но и от техните Водачи. А също и от онези заблудени души сред хората, които ги смятат за истински богове.
Един по един Гуалкмай посочи останалите членове на новия орден и даде назначение и разпореждания на всеки от тях.
— Искам да си прерисувате тази карта — рече той накрая. — Ще разполагате с достатъчно злато и ценности. Освен това всеки от вас ще получи по един аирлиански пръстен или медальон, за да можете да прониквате в техните подземия. Искам пак да ви напомня нещо много важно: не се опитвайте да се биете с вашите врагове. — Той извади своя меч. — Не това е вашата задача. — Свали меча и докосна очите си — наблюдавайте. Докладвайте. Старайте се да продължавате рода си, за да може уаджетите да просъществуват през вековете. Битката, за която се подготвяме, ще се състои в далечното бъдеще.
— След двайсет и пет години — намеси се Донхад, — ще се съберем отново тук.
— Ти ще събираш всички изпращани доклади — обясняваше на следващия ден Донхад на Брин. Тя му посочи окървавения папирус. — Нека това бъде първият документ в твоя архив и единственият, който ще бъде познат за всички присъстващи.
Брин бе назначен за Пазач на Авалон, както Донхад бе нарекла това място. Той пое папируса.
— Обещавам да изпълня дълга си.
Тримата — Брин, Донхад и Гуалкмай — стояха на върха на хълма. Небето бе скрито от ниски сиви облаци, валеше дъжд. Донхад погледна на юг, където на брега се гушеше малкото селце.
— Ще си намериш жена и ще я доведеш тук, за да ти роди наследник. Освен това постарай се да разпространяваш суеверия сред местните жители. Нека живеят в страх от това място.
Брин кимна с уважение, въпреки че изслушваше тези инструкции за втори път. Гуалкмай пристъпваше нетърпеливо от крак на крак, но Донхад изглежда не бързаше да потеглят на път. Тя протегна ръка и я положи на рамото на молителя.
— И не забравяй своята клетва.