Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
— Наистина, не — отговорих аз.
— Да — каза той, — а майка ми беше крайно благочестива жена. Аз самият бях възпитано, набожно момче и можех да казвам наизуст целия катехизис тъй бързо, че не би могъл да различиш думите една от друга. А виж докъде стигнах, Джим. И всичко това започна с комар върху плочите на гробищата. Така започнах, но още по-далече отидох. Майка ми предвиждаше всичко и ме предупреждаваше, благочестивата жена! Но провидението ме доведе тук. Аз всичко размислих в този самотен остров и се разкаях. Вече няма да ме видиш да пия ром като едно време, но ако някога ми падне случайно, ще си пийна, разбира се, но само една глътчица, ей тъй, за здраве. Решил съм да стана добър човек и зная как ще го постигна. И, Джим — той се обърна встрани и ми пошепна, — аз съм богат.
Сега вече се уверих, че нещастният човек се е побъркал от самотата, и навярно лицето ми е изразило тази увереност, защото той повтори разпалено:
— Богат! Богат! Богат, ти казвам! Слушай какво ще ти кажа — аз ще те направя човек, Джим. А-а, Джим, ще благославяш часа, в който си се родил, че пръв ме намери!
Но внезапно мрачна сянка покри лицето му, той стисна ръката ми и заканително вдигна пръст.
— Слушай, Джим, кажи ми истината, това не е ли корабът на Флинт? — попита той.
Щастлива мисъл ми хрумна при тези негови думи. Аз започнах да вярвам, че съм намерил един съюзник, и веднага му отговорих:
— Това не е корабът на Флинт и Флинт отдавна е умрял, но щом ме питаш, ще ти кажа истината — някои от хората на Флинт са на кораба за наше най-голямо нещастие.
— Там няма ли… човек… с един крак — попита той и дъхът му спря.
— Силвър ли? — попитах аз.
— А-а, Силвър! — каза той. — Тъй беше името му.
— Той е наш готвач и е водачът на шайката.
Той все още ме стискаше за китката, но при тези думи я изви до болка.
— Ако си изпратен от Дългия Джон — каза той, — свършено е с мене. Но ти знаеш ли къде се намираш?
Реших вместо отговор да му разкажа цялата история на нашето пътуване и опасното положение, в което се намирахме. Той ме изслуша с най-голямо внимание и когато свърших разказа си, ме погали по главата.
— Ти си славен юнак, Джим — каза той. — И всички сте в капана, а? Но доверете се на Бен Гън — само Бен Гън ще ви отърве. Ти смяташ ли, че вашият скуайър ще излезе щедър човек, ако ви помогна, тъй като според твоите думи и той е в капана.
Аз му казах, че скуайрът е един от най-щедрите хора.
— Да, но разбери ме — отвърна Бен Гън, — аз не искам да ме направи портиер на някое имение или да ме облече в ливрея или нещо такова. Не това искам аз, Джим. Аз искам да зная би ли ми дал той, да кажем, хиляда фунта от парите, които и без това са в ръцете ми.
— Сигурен съм, че би дал — казах аз. — Бяхме се разбрали всички моряци да получат своя дял.
— И да ме върне в къщи — добави той с изпитателен поглед.
— Разбира се — извиках аз, — скуайрът е джентълмен. А освен това, ако се отървем от другите, ще имаме нужда от твоята помощ при завръщането.
— Ах, значи ще ме вземете — каза той с голямо облекчение.
— Сега слушай какво ще ти разкажа — продължи той. — Само това ще ти разкажа и нито дума повече. Аз бях на кораба на Флинт, когато той зарови съкровището. С него имаше шест души — шест силни моряка. Те стояха на брега около седмица, а ние ги чакахме на стария кораб „Морж“ и плавахме край брега. Един прекрасен ден се даде сигнал и ето че Флинт пристигна сам в една малка лодка, а главата му превързана със синя кърпа. Слънцето изгряваше, та видяхме, че лицето му е смъртно бледо, когато наближи носа на кораба. Но той бе сам, забележи това, а шестте моряка, които отидоха с него, бяха мъртви и заровени. Как бе успял да стори това — никой от нас не можа да разбере. То трябва да е било страшна битка, клане и сеч, и при това един срещу шестима. Били Бонс бе помощник-капитанът; Дългия Джон бе квартирмайстер и те го попитаха къде е съкровището. „А-а! — отговори той. — Вие можете да слезете на брега, ако желаете, и там да си останете, но моят кораб тръгва на лов за нова плячка, гръм да ви удари!“ Така им каза той.
А преди три години бях на друг кораб, когато съзряхме този остров. „Момчета — казах аз, — тук е заровено съкровището на Флинт, да слезем на брега и да го намерим.“ Капитанът не бе доволен от това, но всички моряци бяха с мене и слязохме. Търсихме го цели дванадесет дни и от ден на ден те все повече ме ругаеха, докато една сутрин всички се върнаха на кораба. — „А ти, Бенджамин Гън — думат, — ето ти пушка, лопата и търнокоп, остани тук и намери парите на Флинт за себе си“ — казаха те.
— Ех, Джим, от три години съм тук и оттогава до този ден не съм сложил хапка човешка храна в уста. Но виж какво, я ме погледни. Имам ли вид на прост моряк? Не? — казваш ти. И никога не съм бил такъв — казвам аз.