Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Горе-долу сте прав — рече капитан Ли. — Но трябва да добавя още нещо. Сигурно мислите, че съм постъпил зле спрямо вас. С това ме онеправдавате. С моя помощ ще се научите да различавате истинските приятели от тайните врагове; отсега нататък ще знаете на кого да вярвате и на кого не.
Сър Оливър като че ли се откъсна от безразличието си, възбуден въпреки волята си от нахалството на този негодник. Той протегна напред единия си крак и кисело се усмихна.
— Вероятно накрая ще ми кажеш, че съм ти длъжник — подхвърли той.
— Накрая вие ще го кажете сам — увери го капитанът. — Знаете ли какво ми беше наредено да направя с вас?
— Бога ми, нито зная, нито искам да зная — бе изненадващият отговор, изречен с отегчение. — Ако искаш да ми го кажеш за мое развлечение, ще те помоля да си спестиш труда.
Този отговор не влизаше в сметките на капитана. Той засмука лулата си.
— Беше ми наредено — най-сетне започна той — да ви отведа във Варвария и да ви продам като роб на маврите. За да ви услужа, аз се престорих, че се наемам с тази задача.
— Да те вземат рогатите! — изруга сър Оливър. — Ти се преструваш прекалено дълго.
— Времето бе против мене. Нямах намерение да идвам с вас чак дотука. Но бурята ни отнесе. Ала това е минало, тъй че ако ми обещаете да не търсите от мене отговорност и да възнаградите част от загубата, която ще понеса, като се отклоня от пътя си и пропусна товара, за който съм тръгнал, ще потегля обратно и за една седмица ще ви закарам у дома.
Сър Оливър го изгледа и мрачно се усмихна.
— Що за негодник си ти, та не можеш да останеш верен на никого! — провикна се той. — Първо взимаш пари, за да ме отвлечеш, а след това искаш да ти платя, за да ме върнеш обратно.
— Не сте прав към мене, сър, кълна ви се! Мога да бъда и верен, когато ме наемат честни хора, и вие би трябвало да го знаете, сър Оливър. Но оня, който остава верен на негодници, е глупак, а това, че аз не съм, също би трябвало да знаете. Сторих го, за да изоблича пред вас един негодник и да ви дам възможност да му пресечете пътя, а също и за да изкарам малка печалба от този кораб. Аз съм откровен с вас, сър Оливър. Получих двеста лири в пари и скъпоценности от вашия брат. Дайте ми същото и…
Но в този миг цялото безразличие на сър Оливър неочаквано се разпръсна. То падна от него като дреха, той се наведе напред с напрегнато изражение, а дори и с известни признаци на гняв.
— Какво каза? — изкрещя той с рязък и висок глас.
Капитанът се втренчи в него и забрави за лулата си.
— Казах, че ако се съгласите да ми платите същите пари, които брат ви ми плати за отвличането ви…
— Брат ми? — изрева благородникът. — Брат ми ли каза?
— Казах: вашият брат.
— Мастър Лайонел? — пак запита пленникът.
— Имате ли други братя? — отвърна капитан Ли. Настъпи мълчание и сър Оливър се загледа право пред себе си с глава, свита между раменете.
— Искам да разбера — най-после промълви той. — Ти твърдиш, че брат ми Лайонел ти е платил пари за моето отвличане… накъсо, че моето присъствие на борда на тази мръсна развалина се дължи на него, така ли?
— Кого друг подозирахте? Или смятате, че съм го направил за собствено развлечение?
— Отговори ми! — кресна сър Оливър, като се мъчеше да разкъса въжетата.
— Отговорих ви вече няколко пъти. Все пак ще ви кажа още веднъж, тъй като бавно схващате, че аз получих, двеста лири от брат ви, мастър Лайонел Тресилиън, за да ви отведа във Варвария и да ви продам като роб. Сега ясно ли ви е?
— Толкова ясно, колкото и невярно. Ти лъжеш, куче такова!
— Полека, полека! — добродушно забеляза капитан Ли.
— Казвам ти, че лъжеш!
Капитан Ли за миг го загледа.
— Натам ли духа вятърът? — най-после рече той и без да каже нещо повече, стана и отиде при моряшкото сандъче, опряно до дъсчената стена на кабината. Той го отвори и извади оттам кожена торбичка. От нея капитанът изсипа шепа скъпоценности, които тикна под носа на сър Оливър. — Надявам се — каза той. — че ще познаете някои от тях. Дадоха ми ги, за да допълнят цената, тъй като брат ви нямаше двеста лири в пари. Поразгледайте ги.
Сър Оливър позна един пръстен и продълговата крушообразна бисерна обица, която принадлежеше на брат му, позна един медальон, който сам той бе подарил на Лайонел преди две години; и тъй една по една разпозна всичките скъпоценности, сложени пред него.
Главата му клюмна на гърдите и за известно време той остана така, като зашеметен.
— Боже мой! — жално изстена той най-после. — Кой ми остава тогава! И Лайонел също! Лайонел! — Ридание разтърси грамадното му тяло. Две сълзи бавно се търколиха по изтощеното му лице и се загубиха в четинестата брада. — Аз съм прокълнат! — промълви той.