Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Когато младият мъж приключи, старецът въздъхна дълбоко, притвори замислено очи и около масичката се възцари тишина. Когато отново вдигна очи към децата си, в сините им дълбини тлееше въодушевлението на неговата убеденост. Той внимателно постави ръце на масата.
— Всичко ще се случи съвсем скоро, дори по-скоро, отколкото съм мечтал — каза тихо той, насочил поглед към лавровото венче, но взрян далеч отвъд излъсканата чамова повърхност на масата. — Събитията в Бостън са само началото. Старият свят вече не ще може да натрапва своите пороци на Новия. Тези, които почитат каузата на свободата, ще й въздигнат паметник по тези брегове, които никога няма да бъдат тъпкани от кралски крак. Бог го е изрекъл и е истина. Кажете амин!
— Амин — повториха тихо децата, без да смеят да му противоречат.
Нямаше да вечерят — постът щеше да усили и да съсредоточи енергията за нощното бдение. Бащата им разрешаваше само хляб и вода, като преди това причестяваше оскъдната храна, благославяше и разчупваше хляба и им го подаваше с чаша вода от светения извор пред вратата.
Един час те седяха потънали в съзерцание около масата със сключени ръце, после Аманда мълчаливо им помогна да облекат ритуалните одежди за най-важния момент — бели роби с качулки, ушити от наскоро стригана вълна, развлачена, изпредена и изтъкана от нейните девствени ръце. Пурпурния пояс, който всеки върза на кръста си, бяха оплели от останалата вълна и боядисали собственоръчно с последния безценен кохинил5, който Джейкъб бе донесъл преди двайсет години. Аманда също облече своята роба, но не тръгна с тях към параклиса. Тя щеше да се моли тук и да се присъедини към тях, когато той дойде. Щом двамата излязоха, тя запали свещ, постави я на перваза на прозореца и коленичи, втренчила поглед в пламъка.
Загърнати в пелерините си, мъжете безмълвно си пробиваха пъртина през снега, Ефраим носеше фенер, а баща му — лавровия венец. Параклисът беше малка кръгла постройка, изградена от трупи и покрита с добре напластен сламен покрив, от който стърчеше комин. Пред входа имаше малко антре от дърво и щом Ефраим отвори вратата, светлината от запалените на олтара свещи падна върху снега. Нощният вятър метна вътре шепа сняг и разлюля бялата покривка, която украсяваше олтара. Ефраим затвори вратата, преди да остави фенера в средата на стаичката.
Стените и подът бяха облицовани с чамови дъски, а вдясно имаше скромна тухлена камина. Над олтара висеше голям, непретенциозен железен кръст, закачен на бяла, дебело изпредена вълнена връв. Ефраим се зае да разпали огъня, а баща му отнесе венеца до олтара и го постави до плоско сребърно шишенце и обемиста, разкошно украсена Библия. Тя беше семейна реликва вече от почти два века, подвързана в тъмночервена кожа и щампована със злато, а ъглите и закопчалките бяха от позлатено сребро, но старецът почти не й обърна внимание, само я премести към предния ръб на олтара. Защото зад книгата, венеца и шишенцето, почти скрит в ъгъла до стената, лежеше старинен меч. Близо до ефеса проблясваха три гладко излъскани кварцови люспици, които не бяха там по-рано този следобед.
Старецът благослови поличбата, усмихна се и почтително се поклони към олтара, с върховете на пръстите си докосна първо устните си, а след това и кръста между ефеса и острието, събра в длан люспиците и се обърна към сина си.
— Този, когото очакваме, ще дойде в третия час след полунощ — каза кротко той.
Синът го погледна въпросително.
— Не се съмнявай, той ще дойде — повтори бащата. — В третия час от новата година, след като часовникът отмери времето, той ще прекрачи тази врата, за да поеме своята свята мисия. Всичко е готово за пристигането му. Само трябва да съхраним вярата си, да продължим да го призоваваме и той непременно ще дойде.
Двамата коленичиха за молитва, докато старинният часовник до вратата зад тях, който обикновено украсяваше всекидневната, отмерваше минутите и часовете. В единайсет старецът угаси фенера и го отмести настрана, отвори вратата към зимната нощ и закрачи напред-назад по ширината на параклиса. Синът му отново разпали огъня и продължи молитвите си, огрян от топлите отблясъци. Олтарните свещи изпълниха малкия параклис с мекото си сияние и простряха златна пътека на снега отвън — светлик за всеки заблудил се пътник.
Старецът продължаваше да крачи с приведена глава и сключени за молитва ръце. Когато часовникът най-после удари дванайсет и възвести новата година, Ефраим вдигна глава и погледна баща си с нескрита тревога — макар до уреченото време да оставаха още три часа, младежкото нетърпение му вдъхваше опасението, че старецът може и да греши.
5
Кохинил — яркочервено багрилно вещество, приготвяно от изсушени насекоми. — Б.пр.