Сделката на капитан Ворпатрил

Тедж, овладяла гласа си, попита:

— А Ворпатрил?

Иван се изкашля.

— Не съм сигурен. Някои казват, че е британско, други — че идва от гръцки или френски, видоизменено от „патрон“ или друга такава дума. Много бараярски имена са се видоизменили през вековете след като Първопроходците били отрязани от останалия космос. Или съкратени — Серж от Сергей, Падма от Падмакар, Ксав от Ксавие.

— Мутирали са с времето. Звучи логично — каза Тедж, после млъкна, стресната от еднаквите погледи, с които я приковаха Биърли и Иван. — Какво ме гледате, сякаш сте глътнали буболечка? Думата е съвсем на място. Мутацията е грешка при копирането, това всички го знаят.

— Никога — каза твърдо Иван — не използвай този термин пред бараярец. Да намекнеш, че някой е мутант, се счита за смъртна обида. Дори ако говориш само за името му.

— О! — Тедж изглеждаше объркана, но все пак кимна любезно. — Добре. Щом казваш.

Би погледна комуникатора на китката си и изсумтя.

— Имам работа другаде. И вече съм закъснял. — Прокара ръце през косата си и се изправи. Забърса с поглед Иван, Тедж и Риш. — Е, това скривалище е не по-лошо от всяко друго. Засега.

— Докога? — попита Иван.

— Не знам. Ден, два, три? Надявах се да проточа максимално тази история с неуспешното отвличане и да се добера до хората, с които контактува комарският агент на Тео. Имам известен напредък, но времето ми свършва. Много скоро ще се наложи да изчезна, ако искам да опазя прикритието и прехраната си. И кожата си също. Така че, сбогом, мили приятели, и до нови срещи.

Махна им в бегло подобие на военен поздрав и тръгна към вратата. Иван стана да го изпрати.

Когато излязоха в коридорчето, Би сниши глас:

— Ако нещата загрубеят, най-добре ги заведи при Морозов.

— Няма да искат. Нямат доверие на ИмпСи.

Би вдигна рамене.

— Бас държа, че Морозов ще им предложи добра сделка. Галактическият отдел на ИмпСи дава мило и драго да разбере повече за този техен синдикат. Ще им дадат всичко, което поискат.

— Или повече.

— Това ще го обсъдим по-късно. — С тези думи Би си тръгна. Уморен и забързан.

Иван заключи и запечата вратата, върна се в хола и завари двете жени да се разправят коя първа да използва банята преди лягане. Погледна си комуникатора и въздъхна. Часовете до зазоряване се бяха стопили драстично. „Мразя Комар, мразя и късия му ден“.

— Много странен човек — отбеляза Риш, загледана към коридора.

— Не си първата, която го казва — отбеляза Иван жално.

— Как се е захванал с този занаят?

Иван примижа; чудеше се как така никога не му е хрумвало да си зададе този въпрос.

— Нямам представа. А и момчетата от ИмпСи нямат навика да отговарят на такива въпроси. Ако не се лъжа, беше на двайсетина стандартни години, когато се премести във Ворбар Султана. Родителите му живееха на западния бряг, това е в другия край на континента. Първите години си кротуваше, рядко влизаше в полезрението ми, а после разбрах, че работи за ИмпСи. Никога не съм се замислял защо е отчужден от семейството си… тоест, това изглежда в реда на нещата, ако познаваш роднините му. Целият им клан е, хм… половината са луди за връзване, другата половина са истински отшелници, асоциални типове.