Сделката на капитан Ворпатрил

— Не — твърдо заяви Иван. Не че една страховита негова леля не го беше предложила, моля ви се. Но тя си беше бетанка, така че… Погледна Тедж, която ги слушаше внимателно, но не и без известно изумление. — Та какво казваше за Вормерсиер?

В очите на Биърли пробяга смях, после той кимна и продължи:

— Тео от доста време се ширеше извън чергата си, с надеждата че когато получи наследството, ще си изплати дълговете. Можеш да си представиш какъв удар е било за него новото семейно положение на чичо му. Междувременно един от по-малките му братя работел в службите — интендант в орбиталното депо на сергиярския флот. Надеждите и на този брат, Роджър, макар и значително по-скромни, също били попарени. Преди около година Тео му отишъл на гости. И двамата явно са се разговорили.

— Сергиярският флот е под командването на комодор Джоул — каза Иван. — Да не говорим, че… Ха. Не е здравословно място за тънки игрички.

— И безспорно е една от причините за изключителната предпазливост и хитрост, с която подходили заговорниците. Злоупотребите на Роджър започнали на дребно с кражбата на товар остаряло военно оборудване, което било предвидено за скрап. Напълно разбираемо изкушение, но и достойна за възхищение сдържаност от страна на Роджър — започнал с малко и кражбата останала незабелязана. Покрай тази дребна история си създали връзки с клиенти, които постепенно се разширили и скоро довели до едно доста по-амбициозно начинание.

— Ти как измъкна всичко това от Вормерсиер? Изчакал си да се разсее и си му инжектирал фаст-пента?

— Алкохол и фукни, Иване. Също мъченическо търпение и силен стомах от моя страна, ако позволиш да отбележа. — Би въздъхна. — Конспираторите си разделили задачата. Роджър отговарял за отмъкването на неща тежки и държавни, Тео перял парите. Няма финансова следа, която да води до същинските крадци. Товарите заминавали с редовни документи от орбитата на Сергияр към станция Пол, където бивали предавани в ръцете на небараярските клиенти и оттам изчезвали в неизвестността. Комарски съучастник на братята получавал парите по сделката — те също идвали от въпросната неизвестност — и намирал различни полузаконни начини да ги предаде на Тео, който ги връщал на Бараяр и ги инвестирал. След известно време съучастниците им от орбиталното депо се отбивали да си приберат своето, използвайки най-разнообразни претексти. Но както не един и двама измамници в историята на злоупотребите, така и братята Вормерсиер явно не били чували аксиомата „Спри, докато още имаш преднина“.

— Баща ми често го казваше — вметна Тедж. Риш кимна.

Биърли помълча, после кимна почтително на двете дами и продължи:

— Старият лаф, че крадците нямат чест, също изглежда приложим в случая. Имам основания да смятам, че Тео е отклонявал средства от превежданите му за инвестиране суми. Така или иначе, беше на нокти, когато дойде време да вземе яхтата си, антуража си и доверения си приятел — тоест мен — и да замине за Комар, където да се наслади на слънчевото огледало и други местни забележителности. И едновременно с това да прибере от своя комарски агент поредното заплащане за доставена стока. Уви, оказа се, че стоката не е била доставена. Корабът се забавил в комарска орбита и изпуснал срещата на станция Пол. Ако не се лъжа, твоите хора са имали нещо общо с това, Иване.