Сделката на капитан Ворпатрил

— Бараярско гръцко? — попита Риш, вдигнала озадачено вежди.

— Най-малкият от нашите основни езици — обясни той. — Първопроходците пристигнали на Бараяр в четири отделни заселнически групи — руска, британска, френска и гръцка. По онова време на Старата Земя още имало национални държави. През вековете на Изолацията групите се смесили генетично — ефектът на основателите, сещате се, — но езиците се запазили, което и до днес е повод за разправии. Имало е и други езици в началото, по-малки, но те изчезнали постепенно в периода на Изгубените векове, както ги наричате вие, галактиците. Само дето ние не сме се губили, били сме си там. Просто възлената връзка не е била на мястото си.

Тедж се замисли над тази нова гледна точка, докато той продължаваше да вади пакети от торбите, сред които — със задоволство отбеляза тя — имаше пресни плодове, кафе, чай и ват-млечни продукти. За колко дни напред планираше този човек?

— За щастие — добави той — сме запазили националните кухни. Макар и модифицирани.

— Но не мутирали — измърмори тя.

— Ни най-малко — възмути се той, но ъгълчетата на устните му трепнаха и Тедж разбра, че шегата й не го е обидила наистина. Добре. Той извади още една голяма кутия и сгъна пазарската чанта. — Инстантна оризова каша. Това е традиционна бараярска закуска. И не само.

— Видях такава кутия в шкафа, но по-малка. Не бях сигурна как се приготвя и за какво служи.

— Затова ли не сте я яли? Чакайте, ще ви покажа… — Наля гореща вода от топлия кран в малка купичка, сипа от съдържанието на кутията, разбърка кашата и им даде да опитат. Тедж реши, че кашата има вкус на препечен картон, но капитанът сигурно я свързваше с топли спомени от детството и не беше редно тя да критикува „традиционната бараярска закуска“.

Риш обаче се намръщи.

— Доста безвкусно, ако питаш мен.

— Обикновено се добавя масло, кленов сироп, сирене, каквото се сетиш. А има и една студена салата с мента, кълцани домати и други работи. Задължително се сервира на сватби.

Гръцката храна от ресторанта изглеждаше доста по-обещаващо, а още с първата хапка сетивата й се разтопиха под атаката на чудесно ухание и вкус.

— Как приготвят оризовата каша за сватбите?

— Там оризът има друго предназначение. Не като каша. Боядисват зрънцата в различни цветове и ги разпръсват по земята около сватбените кръгове и прочие. Като символ на плодородие и благополучие, предполагам, стар обичай.

А също и храната, която да жертваш с най-лека ръка, помисли си Тедж, но не каза нищо.

Тази вечер Иван Ксав изглеждаше много по-спокоен. Чудно защо, запита се Тедж. Е, освен заради отсъствието на странния си приятел Биърли, който, изглежда, го вбесяваше. Опасявала се бе, че новината за истинската й самоличност ще го притесни, но може би капитанът мразеше тайните повече, отколкото мразеше лошите вести.