Сделката на капитан Ворпатрил

Тедж поклати глава.

— Хората, които преследват нас, не са бараярци.

— Знам. Вашите хора са хората, с които моите хора си имат вземане-даване. Нагърбих се да ви открия, за да подсладя манджата, която беше на път да загорчи. Услуга.

Ворпатрил се намръщи.

— Какво? Значи си тръгнал да търсиш Тедж и Риш, за да се подмажеш на онези типове? Да им бъдеш „полезен“?

Биърли само сви рамене.

— За бога, Би! Ами ако онези бандити наистина ги бяха отвлекли?

— Сметнах, че експериментът ще разкрие интересна информация, без значение как точно ще се развият нещата — призна Биърли с известно притеснение. — При всички случаи нашите служби щяха да се намесят преди похитителите да са ги извели извън границите на империята. Но ако Тедж и Риш склонят да ми разкажат повече за тези свои, хм, врагове, значи тънкият ми план ще даде дори по-добър резултат от очакваното. Макар че има и други последици… хм. — И добави, крайно неохотно: — Благодаря ти, Иване.

— Рискувам не само своя живот — бавно каза Тедж. — А и живота на Риш.

— Аз имам двама помощници — отвърна Биърли. — И ако на мен… как беше онзи джаксъниански израз… и ако мен ме „опушат“, същото най-вероятно ще сполети и тях. С други думи, аз също имам допълнителни отговорности.

Тедж съобрази, че последната част от разговора току-що е дала много добро професионално основание на бараярския агент да държи двете с Риш възможно най-далеч от похитители и насилствени разпити. Нейният блъф им беше спечелил ценно предимство. Или трябваше да ги пази като очите си, или да ги убие, но Тедж не долавяше у него характерната потисната възбуда на такова смъртоносно намерение. Хвърли поглед към Риш, която следеше разговора с изострено внимание… и с генетично изострените си сетива. „Истината ли казва?“ Риш й отвърна с предпазливо кимване. „Да, действай“. Е, може и да имаше едно намекнато „засега“ в погледа й.

„Да. Този човек търгува с информация. Информацията е неговата разменна монета. А не… монетите“. Риш несъмнено би оценила естетическото изящество на тази мисъл.

Тедж преглътна.

— Добре. — Гърлото й изведнъж се стегна сякаш в пристъп на смъртоносна алергична реакция. — Пълното ми име е Акати Теджасуини Джиоти гем Естиф Арка. Родителите ми са… бяха… Шив и Удин гем Естиф Арка. Барон и баронеса Кордона.

Вдигна поглед да прецени ефекта от тази новина. Лицето на Биърли отново беше застинало, но не като на човек, който мисли на бързи обороти, а като на човек, който е изгубил ума и дума. Колкото до Ворпатрил, на неговото лице се беше появила замръзнала усмивка. Като малка Тедж имаше едно плюшено мече, много сладко и със същите лъскави очички. Сега обаче нямаше никакво желание да гушне бараяреца.