Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

— Пипи, ето че вече цяла година живееш във Вила Вилекула — обади се внезапно Аника и хвана Пипи за ръката.

— Да, времето си тече, а ние стареем — рече Пипи. — Наесен навършвам десет години и това означава, че най-хубавите ми години са минали.

— Смяташ ли да останеш тук завинаги? — попита Томи. — Искам да кажа, докато пораснеш и станеш пират?

— Кой знае — каза Пипи. — Мисля, че татко няма да стои вечно на оня негърски остров. Щом си построи нов кораб, сигурно ще дойде да ме вземе.

Томи и Аника въздъхнаха. Внезапно Пипи скочи.

— Погледнете, ето го — идва! — каза тя и посочи към портата. После с три скока се озова на пътечката. Томи и Аника нерешително я последваха и видяха как се хвърли на врата на един много дебел чичо с рижи подстригани мустаци, обут в сини моряшки панталони.

— Татко Ефраим! — викаше Пипи и както висеше на врата му, така силно зарита, че големите й обуща се изхлузиха и паднаха на земята. — Татко Ефраим, колко си пораснал!

— Пипилота Виктуалия Транспаранта, Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, любимо мое дете! Тъкмо исках да кажа, че ти си пораснала.

— Разбрах — каза Пипи — и затова го казах първа, ха-ха-ха!

— Дъще моя, още ли си така силна?

— Дори по-силна! Да си премерим ли силите?

— Хайде! — съгласи се татко Ефраим.

В градината имаше маса. Пипи и баща й седнаха до нея, за да си мерят силите, а Томи и Аника гледаха. На света имаше само един човек, толкова силен колкото Пипи, а това беше баща й. Сега седяха и се напъваха с всички сили, но никой не успя да повали ръката на другия. Накрая ръката на капитан Дългия чорап леко потрепери и Пипи заяви:

— Когато навърша десет години, ще те надвия, татко Ефраим!

Татко Ефраим беше убеден в това.

— Но, мили мои, забравих да ви представя — досети се Пипи. — Това са Томи и Аника, а това е моят баща, капитанът негово величество Ефраим Дългия чорап! Татко, нали си негърски крал?

— Абсолютно вярно! — потвърди капитан Дългия чорап. — Аз съм крал на негрите корекоредути, които обитават остров Корекоредут. След като ме отнесе вятърът от кораба — нали помниш, морето ме изхвърли там.

— Така си и мислех — каза Пипи. — През цялото време си знаех, че не си се удавил.

— Да се удавя?! О, не! Това за мен е тъй невъзможно, както за една камила да се провре през иглено ухо. Просто не мога да потъна заради тлъстините си.

Томи и Аника гледаха изпитателно капитан Дългия чорап.

— Чичо, защо не сте облечен като негърски крал? — попита Томи.

— Нося си дрехите в куфара — отговори капитан Дългия чорап.

— Облечи ги, облечи ги! — завика Пипи. — Искам да видя баща си в кралски одежди.

Всички заедно отидоха в кухнята. Капитанът изчезна в стаята на Пипи, а децата седнаха върху сандъка за дърва и зачакаха.

— Също като в театър… — каза нетърпеливо Аника.

И изведнъж — тряс! — вратата се отвори и пред тях застана негърският крал. Беше облечен с пола от лико, на главата имаше златна корона, около шията му висяха много нанизи. В едната си ръка държеше копие, а в другата — щит. Това беше всичкото му облекло. Изпод полата се подаваха два дебели космати крака със златни гривни на глезените.