Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Артемис си взе минерална вода от хладилния бар.
— Тази вода има необичаен вкус — отбеляза той. — Не е неприятен, но е различен.
— По-правилно е да се каже „чист“ — отвърна Зеленика. — Няма да повярвате през колко филтри се налага да я прекарваме, за да премахнем замърсяванията, които Калните създания причиняват.
— Не се заяждайте, капитан Бодлива Зеленика — предупреди я Кореноплод. — Сега сме на една и съща страна. Искам мисията да мине гладко. Облечете костюмите, всички до един. Там няма да издържим и пет минути без защитно облекло.
Зеленика отвори едно шкафче над главата си.
— Фоул, напред и центрирай.
Артемис се подчини. На устните му се появи учудена усмивка.
Зеленика извади няколко квадратни кутии от шкафчето.
— Колко си висок, около шест?
Артемис сви рамене. Не беше запознат с мерните единици на Народа.
— Какво? Артемис Фоул не знае! Мислех, че си най-големият специалист по феи в света. Нали ти открадна Книгата миналата година?
Артемис отвори кутията. Беше костюм от някакъв невероятно лек гумен полимер.
— Антирадиационен костюм — обясни Зеленика. — Клетките ти ще ми бъдат благодарни след петдесет години, ако още си жив.
Артемис навлече костюма върху дрехите си. Беше изработен така, че му прилепна като втора кожа.
— Хитро измислен материал.
— Запаметяващ латекс. Приема твоите очертания, в рамките на нормалното. За съжаление костюмът е за еднократна употреба. Обличаш го и после го рециклираш.
Бътлър се приближи с дрънчене. Беше накачил по себе си толкова много феини приспособления, че се наложи Вихрогон да му даде един Лунен пояс. Поясът намаляваше ефективното тегло на оръжията и мунициите до една пета от земната норма.
— Ами аз? — попита телохранителят, като кимна към антирадиационните костюми.
Зеленика се намръщи.
— Нямаме нищо толкова деформирано. Латексът не се разпъва чак дотам.
— Не се тревожи. Бил съм вече в Русия. Не умрях.
— Още не си. Имай търпение.
Бътлър сви рамене.
— Имам ли избор?
Зеленика се усмихна и в усмивката й се долови малко злоба.
— О, не съм казала, че имаш избор.
Тя бръкна в шкафчето и извади голяма кутия спрей. По някаква причина тази феина кутийка изплаши Бътлър повече от бункер, пълен с ракети.
— А сега не мърдай — каза феята и насочи подобния на грамофонна фуния накрайник към телохранителя. — Може да вони по-лошо от джудже отшелник, но поне кожата ти няма да блести в тъмното.
Глава 8: Към Русия с ръкавици
Михаил Васикин губеше търпение. Вече две години трябваше да играе ролята на бавачка. По молба на Бритва. Е, не беше точно молба. Думата „молба“ предполагаше, че имаш избор — дали да приемеш или не. С Бритва не се спореше. Дори не му се възразяваше. Мениджърът бе човек със стара закалка, думата му беше закон.
Инструкциите на Бритва бяха прости: да го храни, да го къпе и ако до една година не излезе от кома, да го убие и да хвърли тялото в Колския залив.
Две седмици преди крайния срок ирландецът скочи в леглото. Събуди се с вик. Крещеше име. Името беше Анджелин. Камар така се стресна, че изпусна бутилката вино, която тъкмо се канеше да отвори. Бутилката се счупи, като повреди обувките му от Феручи и съсипа един от ноктите на краката му. Ноктите на краката порастват, но обувки от Феручи не се намират лесно на Полярния кръг. Михаил беше принуден да седне върху партньора си, за да му попречи да убие заложника.
Така че сега те си играеха на изчакване. Отвличането беше солиден бизнес и си имаше правила. Първо изпращаш съобщение примамка, в дадения случай — имейл. Изчакваш няколко дни, за да дадеш на баламата възможност да събере пари, и после му изпращаш искането за откуп.
Бяха се затворили в апартамента на Михаил на „Ленински проспект“ и чакаха обаждане от Бритва. Дори не смееха да излязат на разходка, да подишат чист въздух. Не че имаше къде да се разхождат. Мурманск беше един от онези руски градове, които бяха излени от бетон на голо място. „Ленински проспект“ изглеждаше добре само когато беше покрит със сняг.
Камар изскочи от спалнята. Острите му черти бяха изопнати от изумление.
— Иска хайвер, представи си. Аз му давам голяма паница борш, а той иска хайвер, неблагодарният му ирландский.
Михаил завъртя очи.
— Повече ми харесваше, като спеше.
Камар кимна и плю в камината.
— Разправя, че чаршафите били прекалено грапави. Има късмет, че не съм го пъхнал в чувал и не съм го хвърлил в залива…
Телефонът иззвъня и прекъсна заплахите му.