Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Ей! — запротестира Кайл. — Това е…
— Не се страхувай — студено го прекъсна Арсън. — Ако казваш истината, ще се върнем и ще го вземем. Сам ще ти помогна да го почистиш. А ако си излъгал — добави той с почти приятелска усмивка, — обещавам ти да те погреба точно до него.
— Трябваше да ми кажете — каза Черити.
— Защо? — Докато отговаряше, Скудър не се осмеляваше да я погледне. — Какво би могло да се промени?
— Всичко — бързо отвърна Черити. — Аз…
— Глупости — прекъсна я Гърк. — Само щеше да се разгневиш още повече. И нямаше да промени абсолютно нищо в твоите планове. И освен това — добави той, като кимна към Скудър, — той не искаше да ти причинява болка.
— Да не ми причинява болка? — Черити почти крещеше. — Ти ми разказваш, че тези чудовища не само са ни откраднали нашия свят и са върнали човешката цивилизация в каменната епоха, че тази планета се владее от чудовища и под страх от смъртно наказание е забранено да притежаваш даже и часовник и ти искаш да не ми причиняваш болка? Ти… — Тя замълча по средата на изречението, когато проумя, че говори глупости.
Разбира се, Гърк имаше право — Скудър отдавна се бе превърнал в нещо повече от неин съюзник. Въпреки постоянните им спорове Черити изпитваше дълбока симпатия към високия хопи-индианец, а подозираше, че и той изпитва нещо подобно към нея. Изобщо, ако Скудър умишлено премълчаваше нещо пред нея, то със сигурност не го правеше от коварство, а защото действително искаше да я предпази. Но от това не я болеше по-малко. И почти обезумяваше от гняв. Евтаназия… След всичко, което беше преживяла досега, този нов ужас едва ли би трябвало да я изненадва. Тя трябваше почти насила да накара мислите си отново да се насочат към по-важни неща.
Тя рязко се завъртя и се обърна към Анджелика.
— Ти ще ни кажеш как да влезем в този Шаитаан — каза тя.
— Аз ли? — отвърна Анджелика. Тя се усмихваше. — Всъщност, не ми се вярва. Аз…
— Мога да те оставя за четвърт час насаме с Кент или Скудър — студено я прекъсна Черити. — Може би това малко ще промени мнението ти.
Изведнъж усмивката на Анджелика престана да изглежда така убедително. Погледът й гореше.
— Няма да го направиш — каза тя. — А откъде можете да бъдете сигурни, че няма да ви вкарам в клопка?
— Това е най-малкият проблем — каза Черити. Тя кимна към Гърк. — Той ще остане при теб. Ако не се върнем — или ако на наше място тук се появи някой от твоите приятели — насекомите, — то за Гърк ще бъде удоволствие да те убие.
Заплахата не направи особено впечатление на Анджелика.
— Аз съм жрица на Шаит — високомерно отговори тя. — Тялото и душата ми са посветени на боговете на Космоса. Мислиш ли, че се боя от смъртта, глупачке? — Тя отправи към Черити поглед, изпълнен с презрение, после рязко и много по-студено погледна сестра си и предвзето въздъхна. — Но ще ви направя друго предложение — продължи тя. — Ще изчезнете сега, всички, незабавно. Ще изчакам един час, преди да бия тревога. Нямам право, но въпреки това ще го направя.
— Колко великодушно — иронично отбеляза Черити. — С какво сме заслужили тази милост?
— Рискувам живота си, ако не съобщя за вас незабавно — сериозно отвърна Анджелика. — Но ще го направя, защото Лидия е моя сестра. Знам, че тя ме мрази, но това не променя нищо.
— Сега вече стига — каза Кент. — Защо просто не ме оставите за две минути с тази жрица? След това ще знаем как да влезем в Шаитаан.
— Успокой се, Кент — каза Черити. Тя мислеше напрегнато. Надменността на Анджелика не беше ни най-малко престорена. Тя не се правеше на абсолютно сигурна — тя действително не се страхуваше. Черити разбираше, че при нея няма да постигнат нищо със заплахи. Анджелика беше фанатичка. Тя вярваше в това, което говореше — а как да изплашиш човек, който е убеден, че след смъртта си ще се пресели в един по-добър свят?
Само за да спечели малко време, тя пристъпи до прозореца и погледна към улицата. Градът беше спокоен и тих, както и преди, но сега, когато Черити знаеше каква е причината за тази тишина, гледката вече не й се струваше спокойна. Тъкмо обратното. Тишината там долу беше тишината на смъртта.
Тя отново се обърна, облегна се на стената до прозореца, кръстоса ръце на гърдите си и погледна Анджелика.