В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Това бяха стъпки. Стъпките на двама мъже и четирима или петима слуги, които бързо се приближаваха към скривалището му. И които не си правеха особен труд да се движат тихо. Очевидно се чувстваха съвсем сигурни — но защо ли пък не? В края на краищата това беше техният участък, мястото, където си бяха у дома.
Кайл се ослуша още малко, после се изправи и се промъкна няколко метра вляво зад ствола на някакво паднало дърво. Силната воня на гнилоч щеше да прикрие собствената му миризма.
Кайл зачака. Минаха само няколко секунди, докато стъпките бяха направили впечатление и на обикновен наблюдател-човек, и най-сетне той ги видя. Ниските храсталаци се развълнуваха, когато един от избързалите напред слуги започна да проправя път за останалите с помощта на мощните си ръце. Кайл престана да диша и за миг дори и сърцето му спря да бие.
Двамата мъже бяха мегамани като него. Бяха още съвсем млади, но се държаха прекалено лекомислено дори и за ученици. Маскировъчната система на хамелеоновите им костюми не беше включена, така че черният цвят на облеклото им отчетливо се открояваше на фона на обагрената в зелено и виолетово джунгла. И вместо да следят наоколо си, те като че ли се осланяха единствено на вниманието на слугите, защото бяха потънали в задълбочен разговор. Кайл не обърна внимание на думите им, той можеше да чува смеха им, а един от двамата непрекъснато сочеше храста пред себе си.
„Глупаци“, помисли си Кайл, изпълнен с презрение. Даже за огромния туземец с червената кожа, който придружаваше капитан Леърд, щеше сигурно да бъде безкрайно лесно да изненада двамината. Щеше да успее да се справи с тях, още преди да са разбрали, че са в опасност, и…
Кайл отново бе пронизан от леден ужас, когато осъзна какво прави. Той наблюдаваше тези двама мегаман и с очите на враг. Преценяваше шансовете си да ги победи; машината убиец, каквато представляваше той, действаше вече на пълни обороти, но онова там отпред бяха неговите братя! Какво ставаше с него, по дяволите!
С внезапно движение той се изправи и вдигна и двете си ръце. Наистина, не двамата глупаци, а слугите регистрираха това движение, двама от тях се обърнаха светкавично и извадиха оръжията си. Но не дадоха изстрел, когато видяха кой стои пред тях.
Двамата млади мегавоини също прекратиха своя разговор. Единият от тях все пак запази достатъчно присъствие на духа и нагоди цвета на облеклото си на заобикалящата ги среда. Другият само гледаше Кайл с широко отворени очи. За момент Кайл изпита истинско изкушение да даде урок на този млад глупак. Но, разбира се, не го направи. Продължи да стои неподвижен, после прекрачи с огромна крачка падналото дърво и се приближи до двамата мегавоини. Слугите проследяваха всяко негово движение, предпазливи, с насочени оръжия, но не предприемаха нищо, само гледаха нерешително ту него, ту двамината млади воини.
Кайл се приближи до двамата на разстояние от три метра.
— Кой си ти? — попита тоя, чийто маскировъчен костюм беше включен.
— Казвам се Кайл — отвърна Кайл. — Мегавоин първа степен.
Изчака напразно за някаква реакция. Засече само ускорена сърдечна дейност у двамината. Но това вълнение се дължеше единствено на внезапната му поява, а не на звука на името му. Изглежда дори не знаеха, кой беше той.
— Кайл? Никога не съм чувал това име.
— Бях… за известно време далеч оттук — каза Кайл уклончиво. — Моля, деактивирай костюма си. Обърквам се, когато говоря с някакво листо — добави той.
Воинът се поколеба за миг, после обаче посегна с ръка към колана си и размазаното петно пред гората се превърна отново в стройно тяло, облечено в черен костюм; друга грешка, която никога не би се случила на Кайл. Той най-сетне разбра, че тия двамата не представляват никаква опасност. Ако беше пожелал, те щяха да загинат, без дори да разберат какво изобщо става.
— Ти си… — Внезапно по лицето на единия от двамата млади мъже премина израз на силна уплаха. Ръката му посегна към колана и хвана оръжието. Най-сетне и недосетливият му спътник като че ли почна да разбира, че в лицето на Кайл имаха насреща си не някой безобиден турист, защото и той извади оръжието си и отстъпи три-четири крачки назад. Кайл положи известни усилия, за да прикрие презрителната си усмивка.