В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
— Глупости! — възрази Жан рязко. — Та нали сами видяхте как…
— Знам какво може това оръдие — прекъсна го меко Черити. — Знам го вероятно много по-добре от вас. Но знам границите на възможностите му. Повярвайте ми, трябва да се махаме оттук.
— Крепостта е непобедима — държеше на своето Жан. — Дори и да дойдат със сто планера!
— Възможно е — каза сериозно Черити, — но никога не бива да подценявате мороните. Те разполагат с оръжия, които не сте в състояние дори да си представите, Жан. Да не би да искате да останете в този танк, когато те стоварят ядрените си заряди върху острова?
Съдейки по изражението на лицето на Жан, той дори не знаеше какво е ядрено оръжие. Но поне започваше да разбира колко сериозни са думите на Черити, защото не се противопостави повече.
— Свободната зона — продължи Черити. — Можете ли да ни отведете до там?
Младежът се поколеба. За момент погледът му пробяга изпитателно по Нет, Скудър и Гърк. После кимна неуверено.
— Може да ни се доверите, Жан — каза Черити с усмивка.
— Кои сте вие? — попита Жан. — И онези там? — Той посочи с пръст към Гърк и останалите.
— Ще ви обясним всичко — отвърна Черити, — но сега трябва да се махаме оттук. Дори и само за това, че трябва да спасим този танк — добави тя, следвайки свое внезапно хрумване. — Когато се върнат и нас ни няма вече тук, може би няма да го открият.
Младият французин продължаваше да се колебае.
— Ние не бяхте сами — каза той. — С вас имаше и един ловец. Защо?
— Ловец?
— Кайл — обади се Гърк. — Той е видял мегамана.
— Имате предвид мъжа в черно облекло, който ни придружаваше известно време? — попита за по-сигурно Черити.
Жан кимна.
— Ловецът — каза той. — Имате ли нещо общо с него? Защо той беше с вас? И защо не ви нападна?
— И това ще ви обясня, но по-късно — отвърна Черити. Посочи с ръка към бръмчащите, светещи с треперлива светлина контролни уреди на танка. — Моля ви, Жан. Това оръдие реагира автоматично, както сам видяхте. Ако електронният му мозък стигне до извода, че се намираме в опасност, тогава то ще открие огън по мравките. И тогава ще го изгубите.
Предположението й успя. Жан се позамисли, но очевидно разбра, че Черити има право.
— Добре — каза той с натежало сърце — елате с мен.
Погледът му мина някак тъжно по просветващите контролни апарати. Черити очакваше, че ще ги изключи. Но той не направи нищо подобно, а само се обърна с въздишка и се отправи към вратата.
— Няма ли да го изключите? — Черити го изгледа с объркване.
— Да го изключа?
Черити кимна по посока на контролния пулт.
— Двигателят продължава да работи — поясни тя.
Какъв двигател? — попита недоумяващо Жан.
Черити го погледна с изненада. Очевидно той не само нямаше представа какво всъщност е открил, но и не бе докосвал нищо отвътре. Колкото и невероятна да й се стори в първия момент тази мисъл, но двигателят на леопарда явно работеше от години, повече от петдесет години!
Наистина беше по-добре, ако не пипаха нищо. Единствено Бог можеше да знае какво щеше да се случи, ако изключат ядрен двигател, който е работил вече петдесет години…
Тя се обърна към вратата и почти се блъсна в Нет, която се опитваше с отвращение да почисти дрехите си от сивата кал.
— Какво, по дяволите, е това? — недоволстваше младата жена. — По-лошо е от лепило!
Жан я погледна въпросително и Черити преведе по смисъл.
Манна — каза Жан.
Гърк го погледна с объркване.
— Само така го наричаме — поясни Жан. — Не бих ви съветвал да ядете от него. Но на мравешкото котило им харесва.
— Мравешко котило?
— Младите мравки — уточни Жан. — Яйцата, които снася Царицата, биват донасяни в реката, където се излюпват. Младите живеят главно от манната, докато пораснат и изпълзят на брега. Но не се отказват и от нещо друго за хапване, ако им падне удобен случай.
— Забелязахме — отвърна Черити.
6.
Беше объркан. Беше изпитал чувство, което до този момент не познаваше, да, което досега считаше за невъзможно: чувството за безпомощност, чувството, че не знае какво трябва да направи във всеки следващ миг. За пръв път Кайл се намираше в ситуация, която не можеше да прецени. Всичко беше толкова различно; събитията се развиха по начин, който не само го изненада, но и го потресе. Имаше усещането, че е изхвърлен от релсите. Животът му, който до този момент се състоеше единствено от подчинение, се обърка напълно. Не знаеше защо беше тук. Не знаеше защо Стоун го тласна в трансмитера. И още по-малко знаеше защо не взе в плен капитан Леърд и защо не уби останалите, както повеляваше дългът му. Всичко беше така объркващо, така привидно напълно безсмислено. Изпитваше нов вид болка, една дълбока, тъмна пустота, която го изпълваше целия.