Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Октомврийската утрин бе студена и Елвира облече светлозелен костюм, купен по времето, когато провеждаше една от диетите си. Полата не можеше да се закопчае, но голяма безопасна игла реши проблема. Автоматично прикачи брошката слънце със скрития микрофон към ревера си.
Все още бе твърде рано да тръгне. Опита се да мисли оптимистично, че всичко ще бъде наред в мига, в който плати откупа, отново затопли чайника и пусна сутрешните новини на Си Би Ес по радиото.
За първи път заглавията й се сториха ужасно досадни. Не съдеха видни мафиоти. Нямаше интригуващи убийства. Никой не бе арестуван за злоупотреби.
Елвира отпи от чая и тъкмо се готвеше да изключи радиото, когато говорителят съобщи, че от днес нюйоркчани могат да ползват уредите си за записване телефонните номера на постъпващите обаждания в областта на код 212.
Отне й само миг да осъзнае какво означава това. После скочи на крака и се втурна към шкафа с апаратурата. Сред машинариите, които с радост бяха донесли у дома от Хамахер Шлемер, се намираше записващото устройство, което отбелязваше номерата на постъпилите обаждания. Бяха го купили, без да съзнават, че е неизползваемо в Ню Йорк.
Господи и света богородице, молеше се тя, докато разтваряше картонената кутия, изваждаше апарата и с треперещи ръце го слагаше на мястото на телефонния секретар в спалнята. Дано държат Уили в Ню Йорк. Дано се обадят от мястото, където го крият.
Сети се да запише съобщение. „Звъните в дома на Елвира и Уили Миън. Моля, оставете съобщение при прозвучаването на сигнала. Ще се свържем с вас възможно най-скоро.“ Прослуша записаното. Гласът й звучеше неестествено, разтревожено, твърде сковано.
Насили се да си припомни, че беше спечелила медал за актьорско майсторство като шестокласничка в училището „Сент Франсис Ксавие“ в Бронкс. Бъди актриса, каза си твърдо. Пое си дълбоко въздух и отново започна: „Здравейте. Звъните в дома…“.
Това е по-добре, реши тя, след като прослуша новия вариант. После грабна чантата си и се насочи към „Чейз Манхатън“, за да започне да събира парите за откупа на Уили.
Ще полудея, помисли си Уили, докато се опитваше да раздвижи ръцете си, които някак успяваха едновременно да са изтръпнали и да болят. Краката му все още бяха здраво завързани един за друг. Беше се отказал да мисли за тях. В осем и половина чу леко почукване и после някаква врата се отвори. Може би беше онова, което минаваше за рум сървиз в тази дупка. Носеха гадна храна в хартиени чинийки. Поне така бяха доставили хамбургерите снощи. Въпреки това при мисълта за чаша кафе и препечена филийка устата на Уили се изпълни със слюнка.
Миг по-късно вратата на гардероба се отвори.
Сами и Тони зяпаха надолу към него. Сами държеше пистолета, докато Тони сваляше превръзката от устата му.
— Добре ли си поспа? — Грозната усмивка на Тони разкри счупен кучешки зъб. Уили копнееше ръцете му да са развързани поне за две минути. Те го сърбяха да счупи и другия кучешки зъб на Тони.
— Спах като новородено. — Кимна по посока на банята. — Какво ще кажете за това?
— Какво? — примигна Тони и жилавото му лице се отпусна озадачено.
— Трябва да иде до кенефа — рече Кларънс. Прекоси тясната стая и се надвеси над Уили. — Виждаш ли тоя пистолет? — Посочи го. — Има заглушител. Само да пробваш някакви номерца, и всичко ще приключи. Сами има много нервен показалец. После всички ще побеснеем, че си ни създал толкова неприятности. И ще трябва да си го изкараме на жена ти. Схващаш ли?
Уили беше абсолютно сигурен, че Кларънс не се шегува. Тони може да беше тъп, Сами може да имаше нервен показалец, но нямаше да направят нищо, без да са получили благословията на Кларънс. А Кларънс беше убиец. Уили се опита да отговори спокойно.
— Схващам.
Някак си успя да се добере до банята. След като свърши, Тони му позволи да наплиска лицето си с вода. Уили се огледа с отвращение. Плочките бяха изпочупени и банята изглеждаше така, сякаш не бе почиствана от години. Ваната и мивката бяха покрити с ръжда. Най-лошо от всичко бе постоянното капене от казанчето, крановете и душа.
— Тук прилича на Ниагарския водопад — подхвърли Уили на застаналия до вратата Тони.
Тони го избута към мястото, където Сами и Кларънс бяха седнали край паянтова масичка за игра на карти, отрупана с чаши с кафе и нещо, което напомняше на кифлички. Кларънс кимна към сгъваемия стол до Сами.
— Седни там. — После се завъртя. — Затвори тая дяволска врата — заповяда на Тони. — Това капене ме подлудява. Цяла нощ не можах да мигна.