Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Имам още шест сестри — обясни той. — Всички те са монахини. Корделия е най-възрастната. На шестдесет и осем е и е монахиня от двадесет и една годишна възраст.
Ченето на Тони увисна.
— Без майтап? Когато бях малък и си изкарвах прехраната на улицата, като разделях жените от чантите им, ако ме разбираш добре, нито веднъж не съм нападал монахиня, дори и когато отиваха към супермаркета, което означаваше, че имат мангизи. Направех ли добър удар, оставях няколко долара в пощенската кутия на манастира, нещо като израз на благодарност.
Уили се опита да изглежда впечатлен от щедростта на Тони.
— Ще млъкнеш ли? — сопна се Кларънс от леглото. — Главата ми се цепи.
Уили изрече мълчалива молитва, докато казваше:
— Знаеш ли, бих могъл да поправя този теч, стига да имах френски ключ и отвертка.
Само да успееше да се добере до казанчето, помисли си. Можеше да наводни тая дупка. Не биха го застреляли, ако насам се втурнеха хора, за да спрат изливащата се вода, която той можеше да пусне.
Сестра Корделия беше уверена, че нещо не е наред. Колкото и да обичаше Уили, не можеше да си представи президентът да изпраща за него кола. Нещо повече — Елвира винаги беше толкова открита, че човек можеше да я прочете като заглавие на „Ню Йорк Поуст“. Но когато Корделия се опита да се обади на Елвира в сряда сутринта, никой не отговори. После, когато успя да се свърже с нея в три и половина, гласът й прозвуча задъхано. Тичала насам-натам, обясни тя, но не каза къде. Разбира се, че Уили бил добре. Защо да не бил? Щял да се върне вкъщи до уикенда.
Манастирът се помещаваше в един апартамент в стара сграда на Амстердам авеню и Стотна улица. Сестра Корделия живееше там с четири възрастни сестри и единствената новопостъпила, двадесет и седем годишната Мийв Мари, която три години била полицайка, преди да осъзнае, че има друго призвание.
Когато затвори след разговора си с Елвира, Корделия седна тежко на един твърд стол в кухнята.
— Мийв — рече тя, — нещо не е наред с Уили. Усещам го с костите си.
Телефонът иззвъня. Беше Артуро Моралес, управителят на „Флъшинг банк“, близо до стария апартамент на Уили и Елвира.
— Сестро — започна той разтревожено, — не ми се ще да ви безпокоя, но съм притеснен.
Сърцето на Корделия се сви, когато Артуро обясни, че Елвира се е опитала да изтегли сто хиляди долара от банката. Успели да й дадат само двадесет, но обещали да й осигурят останалите до петък сутринта; казала им, че при всички случаи трябвало да ги получи дотогава.
Корделия му благодари за информацията, обеща изобщо да не споменава, че е нарушил банковата тайна, затвори и рязко се обърна към Мийв Мари:
— Хайде. Отиваме да се видим с Елвира.
Елвира се появи в „Линкълн Армс хотел“ точно в четири часа. Беше сменила дрехите си в Порт Оторити. Сега, докато стоеше пред рецепцията, се почувства в безопасност, маскирана по този начин. Служителят кимна с глава, за да й покаже, че трябва да тръгне по коридора към вратата с надпис „Не влизай“.
Тя водеше към кухнята. Готвачът, седемдесетгодишен, който удивително приличаше на звездата в уестърните от четиридесетте години Габи Хейс, приготвяше хамбургери. От мазния грил се издигаха облаци пушек. Той вдигна поглед.
— Ти ли си Теси?
Елвира кимна.
— Окей, аз съм Ханк. Започвай да разнасяш поръчките.
В румсървиза нямаше разточителство. Разполагаха с кафяв пластмасов поднос, от онези, които могат да се видят в кафетериите на болниците, твърди книжни салфетки, пластмасови съдове и пакетирани в малки опаковки горчица, кетчуп и подправки. Ханк мушна безформените кюфтета в хлебчетата.
— Налей кафето. Не пълни чашите много. Сложи пържените картофи в чинийките.
Елвира се подчини.
— Колко стаи има в тоя хотел? — попита тя, докато подреждаше подносите.
— Сто.
— Толкова много!
Ханк се ухили, разкривайки пожълтели от тютюна изкуствени зъби.
— Само четиридесет се дават за нощуване. Тия, дето си взимат стаи за по един час, не се интересуват от рум сървиз.
Елвира запресмята. Четиридесет не беше толкова зле. Прецени, че в отвличането бяха замесени поне двама мъже. Един, който да кара колата, и друг, който да пречи на Уили да се справи с първия. Може би дори още един, онзи, който се беше обадил първия път. Трябваше да си отваря очите за големи поръчки. Поне беше някакво начало.