Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Но водопроводчиците изкарват цяло състояние — възрази Донахю.
— Не и Уили. — Елвира се усмихна. — Отделяше половината си време да оправя безплатно инсталациите в енорийски училища и манастири, а също и на затруднени материално хора. Знаете как е. Толкова скъпо струва да бъдат поправени мивки, тоалетни и вани, та Уили смяташе, че това е начинът да облекчи живота на другите хора. И сега продължава да го прави.
— Е, сигурно сте се позабавлявали с парите? — попита Донахю. — Облечени сте доста изискано.
Елвира не забрави да спомене за Сайпръс Пойнт Спа, докато обясняваше, че наистина се бяха позабавлявали. Бяха си купили апартамент в Сентръл парк Саут. Пътували много. Участвали в благотворителни инициативи. Тя пишела статии за „Ню Йорк Глоуб“ и междувременно имала късмета да разкрие няколко престъпления. Винаги била искала да стане детектив.
— Независимо от това — заключи категорично тя — всяка година, откакто спечелихме от лотарията, спестяваме повече от половината от всеки чек. И всички тези пари са в банката.
Кларънс, последван от Сами и Тони, се присъедини към бурните аплодисменти на публиката в студиото. Сега Кларънс се усмихваше с тънка, безмилостна усмивка.
— Две милиончета на година. Да речем, че почти половината от тях отиват за данъци, това означава малко над милион годишно, от което спестяват половината. В банката вероятно имат два милиона долара. Това би трябвало да ни стигне за известно време.
— Ще я отвлечем ли? — попита Тони, като сочеше към екрана.
Кларънс му хвърли унищожителен поглед.
— Не, глупако. Погледни ги двамата. Той се е вкопчил в нея, сякаш от това му зависи животът. Ще рухне и ще припне при ченгетата. Ще отвлечем него. Тя ще ни се подчини и ще плати, за да го върнем. — Огледа се. — Надявам се на Уили да му хареса при нас.
Тони се намръщи.
— Трябва да държим очите му завързани. Не ми се ще да ме посочи сред наредените за разпознаване хора.
Този път Сами въздъхна.
— Тони, не се безпокой за това. В мига, в който получим парите, Уили Миън ще търси течове в река Хъдзън.
Две седмици по-късно Елвира си правеше косата при Луис Винсент в салона зад ъгъла на улицата, където беше апартаментът им в Сентръл парк Саут.
— Откакто е излъчено предаването, получих толкова много писма — похвали се тя на Луис. — Знаеш ли, получих едно дори от президента! Поздравява ни за мъдрото водене на финансите. Казва, че сме идеален пример за либерален консерватизъм. Ще ми се да ни беше поканил на някоя вечеря в Белия дом. Винаги съм мечтала да отида на такава вечеря. Е, и това може да стане един ден.
— Ти само имай грижата аз да ти направя косата — напомни й Луис, докато доизкусуряваше прическата на Елвира. — Ще си правиш ли маникюр?
По-късно Елвира разбра, че е трябвало да обърне внимание на странното чувство, което я подтикваше да се върне в апартамента. Щеше да хване Уили, преди да забърза към колата с онези мъже.
Така или иначе, когато портиерът я видя половин час по-късно, по лицето му се разля усмивка на облекчение.
— Мисис Миън, сигурно е станала грешка. Съпругът ви беше толкова разтревожен.
Елвира слушаше невярващо, докато Хосе й разправяше, че Уили излязъл тичешком от асансьора с обляно в сълзи лице. Извикал, че Елвира получила инфаркт под каската и била закарана в болницата „Рузвелт“.
— Отвън чакаше някакъв мъж с черен кадилак — обясняваше Хосе. — Приближи до входа, щом отворих вратата. Докторът изпратил личния си автомобил за мистър Миън.
— Звучи странно — измърмори бавно Елвира. — Веднага ще отида в болницата.
— Ще ви извикам такси — предложи портиерът. В този момент телефонът му иззвъня. Той го вдигна с извинителна усмивка. — Сентръл парк Саут, номер двеста и единадесет. — Слуша известно време, после рече с озадачен вид: — За вас е, мисис Миън.
— За мен?
Елвира грабна слушалката и със свито сърце чу шепнещ глас да й казва:
— Елвира, слушай внимателно. Ще обясниш на портиера, че със съпруга ти всичко е наред. Че е станало недоразумение и имате среща по-късно. После се качи горе в апартамента и чакай инструкции.
Бяха отвлекли Уили. Елвира го знаеше. О, господи, помисли си тя.
— Добре — успя да отговори. — Предайте на Уили, че ще се видим след час.