Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
На Уили му хрумна нещо. Опита се гласът му да прозвучи нехайно.
— Предполагам, че ще останем тук няколко дни. Ако ми донесете малко инструменти, мога да оправя теча. — Протегна се към една чашка. — Аз съм най-добрият водопроводчик, когото някога сте отвличали.
Елвира започваше да осъзнава, че е много по-лесно да внесеш пари в банката, отколкото да ги изтеглиш оттам. Когато представи наредителната си разписка в „Чеиз Манхатън“, очите на касиера се ококориха. После я помоли да отиде до кабинета на заместник-управителя.
Петнадесет минути по-късно Елвира продължаваше твърдо да настоява, че няма такова нещо, не е недоволна от обслужването. Да, сигурна е, че иска парите в брой. Да, разбира какво е потвърден чек. Накрая запита рязко:
— Парите мои ли са или не?
— Разбира се. Разбира се. — Налагало се да я помолят да попълни няколко формуляра — правителствено изискване при теглене в брой на сума над десет хиляди долара.
После трябвало да преброят парите. Очите им щяха да изскочат, когато Елвира каза, че иска петстотин стодоларови банкноти и хиляда петдесетдоларови. Това доведе до доста броене.
Беше почти пладне, когато Елвира спря едно такси, за да измине трите пресечки до апартамента си, да остави парите в чекмеджето на скрина и да потегли към „Кемикъл банк“ на Осмо авеню.
До края на деня бе успяла да изтегли само триста хиляди от двата милиона, които й бяха необходими. После седна в апартамента и се втренчи в телефона. Имаше начин да процедира и по-бързо. На сутринта щеше да се обади в останалите банки и да им каже да се подготвят за тегленето. Започвайте веднага да броите, приятелчета.
В шест и половина телефонът иззвъня. Елвира сграбчи слушалката, а на апарата се изписа телефонен номер. Познат номер. Елвира осъзна, че се обаждаше страховитата сестра Корделия.
Уили имаше седем сестри. Шест от тях бяха отишли в манастир. Седмата, сега покойница, бе майката на Браян, когото Елвира и Уили обичаха като син. Браян в момента се намираше в Лондон, иначе Елвира щеше да се обърне за помощ към него, ако си беше в Ню Йорк.
Но нямаше намерение да казва на сестра Корделия за отвличането на Уили. Корделия щеше да се свърже с Белия дом и да поиска президентът да прати армията да спаси брат й.
В гласа на Корделия звучеше леко раздразнение.
— Елвира, Уили трябваше да дойде при мен днес следобед. Едно от възрастните момичета, които посещаваме, има нужда да му се поправи тоалетната. Не е в стила му да забравя. Нека поговоря с него.
Елвира успя да се изсмее изкуствено, но дори в собствените й уши този смях прозвуча кухо като в долнопробните телевизионни шоупрограми.
— Корделия, трябва да му е изхвръкнало от ума — каза тя. — Уили е… той е… — Изведнъж я озари вдъхновение. — Уили е във Вашингтон, за да даде съвет за най-евтиния начин да се оправи водопроводната инсталация на жилищните сгради, които правителството ремонтира. Знаеш, че може да върши чудеса, когато става дума нещо да се оправи. Президентът прочел, че Уили е гений в тази област, и изпратил да го извикат.
— Президентът! — Като долови недоверчивостта в гласа на Корделия, на Елвира й се прииска да бе споменала сенатора Мойнихан или пък някой конгресмен. Не мога да лъжа, подразни се тя. Не умея да го правя.
— Уили не би отишъл във Вашингтон без теб — изсумтя Корделия.
— Изпратиха кола да го вземе. — Е, това поне беше вярно, помисли си Елвира.
Чу едно „хъм“ от другата страна на линията. Корделия не беше глупачка.
— Е, когато се върне, кажи му да дойде право тук.
След две минути телефонът отново иззвъня. Този път появилият се номер не й беше познат. Те са, рече си Елвира. Даде си сметка, че ръката й трепери. Като се застави да мисли за медала си за актьорско майсторство в шести клас, посегна към слушалката.
Нейното „ало“ едва ли можеше да се нарече уверено.
— Надяваме се, че си ходила до банките, мисис Миън.
— Да, ходих. Дайте ми Уили.
— Ще можеш да говориш с него след минутка. Искаме парите до петък вечерта.
— Петък вечерта! Днес е вторник. Значи ми остават само три дни. Отнема много време да се съберат толкова пари.
— Просто го направи. А сега кажи „здрасти“ на Уили.
— Здравей, скъпа. — Гласът му звучеше глухо. После измърмори: — Ей, оставете ме да говоря.
Елвира чу слушалката да пада.
— Окей, Елвира — рече шепнещият глас. — Няма да ти се обаждаме до петък вечерта в седем. Тогава ще ти позволим да говориш с Уили и ще ти обясним къде да се срещнеш с нас. Запомни, опиташ ли се да ни правиш номера, за в бъдеще ще трябва да си плащаш водопроводните услуги. Уили няма да е наоколо, за да се грижи за това.