Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Слушалката изщрака в ухото й. Уили. Уили. Все още стискайки слушалката, Елвира се втренчи в изписания върху апарата номер: 555–7000. Трябваше ли да позвъни на него? Ами ако някой от тях вдигнеше? Щяха да разберат, че ги следи. Вместо това се обади в „Глоуб“. Както и очакваше, редакторът й, Чарли, все още беше на работа. Обясни му какво й трябва.
— Разбира се, мога да ти го намеря, Елвира. Звучиш малко тайнствено. Да не работиш по някой случай, за който готвиш статия за нас?
— Още не съм сигурна.
След десет минути той й се обади.
— Ей, Елвира, онова, което търсиш, е една отвратителна дупка. Става дума за „Линкълн Армс хотел“ на Девето авеню близо до тунела „Линкълн“. Повече от долнопробен е.
„Линкълн Арме хотел.“ Елвира успя да благодари на Чарли, преди да пусне слушалката и да тръгне към вратата. Просто в случай че я следяха, излезе от сградата през гаража и хвана такси. Понечи да каже на шофьора да я закара до хотела, после размисли. Ами ако някой от похитителите на Уили я забележеше? Накара го да я остави на автобусната спирка. Това беше само на пресечка от хотела.
С увита с кърпа глава и вдигната нагоре яка на палтото Елвира мина покрай „Линкълн Армс хотел“. Слисано осъзна, че беше доста голям. Вдигна поглед към прозорците. Дали Уили беше зад някой от тях? Сградата изглеждаше така, сякаш беше строена преди Гражданската война9, но поне имаше десет-дванадесет етажа. Как изобщо можеше да го открие в това място? Отново си помисли дали да не позвъни на ченгетата, но после си спомни как една съпруга им се беше обадила, а похитителите ги забелязали на мястото, където трябвало да вземат откупа, и избягали. Намерили тялото три седмици по-късно.
Не. Не можеше да рискува. Трябваше да си върне Уили.
Елвира стоеше в сенките встрани от хотела и се молеше на свети Юда10, покровителя на загубените каузи. И тогава забеляза една обява на прозореца: „Търсим служител в румсървиза за смяната от 16 до 24 часа“. Трябваше да получи тази работа, но не биваше да отива с тези дрехи.
Без да обръща внимание на летящите към входа на тунела камиони, коли и автобуси, Елвира се втурна на улицата и спря такси, след което избоботи адреса на апартамента във Флъшинг. Мозъкът й трескаво работеше.
Старият апартамент бе техен дом в продължение на почти четиридесет години и изглеждаше точно така, както и в деня, когато бяха спечелили от лотарията. Тъмносивият мек велурен диван и подобното кресло, зелено-оранжевото килимче, което госпожата, на която чистеше във вторниците, се готвеше да изхвърли, махагоновите мебели в спалнята — чеизът на майката на Уили.
В гардероба бяха всичките дрехи, които носеше в онези дни. Ярки щамповани рокли от „Алигзандър“. Панталони и блузи от полиестер, маратонки и обувки на високи токове, купени на разпродажби. В огледалното шкафче в банята откри шампоана с къна, от който косата й придобиваше цвета на изгряващото слънце на японското знаме.
След час не беше останал и помен от облагородената победителка в лотарията. Яркочервена коса обрамчваше лице, което сега плашеше с всичкия грим, който тя обичаше да си слага, преди баронеса Мин да я научи, че „колкото по-малко, толкова по-добре“. Старото червило бе в същия цвят като огнената й коса. Клепачите й бяха украсени с пурпурни сенки! Прекалено тесни на седалището дънки, скрити в дебели чорапи глезени и стъпала, пъхнати в доста износени маратонки, украсена с кожички блуза, на чиято предница бе отпечатан силуетът на Манхатън, завършиха това преобразяване.
Елвира остана доволна от крайния ефект. Приличам на човек, който би кандидатствал за работа в онзи долнопробен хотел, реши тя. Неохотно остави брошката си слънце в чекмеджето. Просто изглеждаше не на място върху евтината блуза, а резервната, която Чарли й беше дал, се намираше в другия апартамент, в случай че й потрябваше. Когато навлече старото си палто, тя се сети да прехвърли парите и ключовете в огромната черно-зелена чанта, която винаги носеше, когато отиваше да чисти.
Четиридесет минути по-късно беше в „Линкълн Армс хотел“. В мрачното фоайе имаше разнебитено бюро, сложено пред пощенските кутии, и четири черни стола „Ногъхайд“ в различни етапи на разруха. Лекьосаният кафяв килим беше изпъстрен с дупки, през които се виждаше покриващият пода стар линолеум.
9
1861–1865 г. — Бел.пр.
10
Един от дванадесетте апостоли. — Бел.пр.