Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Имаше още две групи гости. Трима работници във фабрика за чорапи преди шест години си бяха купили заедно билет и бяха спечелили десет милиона долара. Решили, че късметът им няма да ги напусне и че трябва да си купят състезателни коне със спечеленото. Сега бяха фалирали. Бъдещите им чекове трябваше да покриват задължения към банките и към Чичо Сам5. Другите щастливци — една двойка — спечелили шестнадесет милиона долара, бяха си купили хотел във Върмонт и сега се бъхтеха седем дни седмично, за да преживяват. Парите, които успяваха да заделят, използваха за пускане на обяви, опитвайки се да пробутат хотела на някой друг.
Една асистентка дойде, за да ги отведе в студиото.
Елвира беше вече свикнала да се появява по телевизията. Прекрасно знаеше, че трябва да седи под лек ъгъл, за да изглежда малко по-слаба. Не носеше бижута, които биха могли да издрънчат пред микрофона. Гледаше да говори с кратки изречения.
Уили от своя страна все още не можеше да свикне да бъде обект на публично внимание. Въпреки уверенията на Елвира, че изглежда страхотно, и хората наистина казваха, че прилича на покойния Тип О’Нийл, той се чувстваше много по-добре с гаечен ключ в ръка, поправяйки течаща мивка. Уили беше роден за водопроводчик.
Донахю започна с обичайния за него жизнерадостен, леко скептичен глас.
— Можете ли да повярвате: след като някои хора са спечелили милиони долари от лотарията, те имат нужда от група за подкрепа? Можете ли да повярвате, след като все още получават големи тлъсти чекове, те са на практика разорени.
— Не — послушно изкрещя публиката в студиото.
Елвира си спомни, че трябва да глътне корема си, после хвана ръката на Уили и преплете пръсти с неговите. Не искаше да изглежда нервен на телевизионния екран. Много от роднините и приятелите им щяха да ги гледат. Сестра Корделия, втората по възраст сестра на Уили, беше поканила цяла тълпа монахини от манастира, за да видят шоуто.
Тримата мъже, които в момента гледаха програмата с огромен интерес, не бяха от постоянните зрители на Донахю. Сами, Кларънс и Тони току-що бяха освободени от затвор със строг тъмничен режим близо до град Олбани, където в продължение на петнадесет години бяха гости на щата заради участието си във въоръжен грабеж на банков камион. За тяхно нещастие никога не им се удаде възможността да похарчат въпросните шестстотин хиляди долара. Колата, с която се измъкваха, беше спукала гума на една пресечка разстояние от мястото на престъплението.
Сега, след като бяха платили дълга си към обществото, търсеха нов начин за забогатяване. Идеята да отвлекат някой роднина на хора, спечелили от лотария, бе хрумнала на Кларънс. Това беше причината днес да гледат Донахю в мръсната си стая в долнопробния „Линкълн Армс хотел“ на Девето авеню и Четиридесета улица. Тридесет и пет годишният Тони беше с десет години по-млад от другите двама. И той като брат си Сами бе с широк гръден кош и яки ръце. Малките му очички с торбести клепачи изчезваха в подпухналата плът на лицето му. Гъстата му тъмна коса беше неподдържана. Подчиняваше се на брат си сляпо, а брат му се подчиняваше на Кларънс.
Кларънс беше тяхна пълна противоположност. Дребен, жилав, с тих и приятен глас, той притежаваше някакво смразяващо кръвта излъчване. Съвсем основателно хората инстинктивно се страхуваха от него. Кларънс бе лишен от съвест по рождение и много неразкрити убийства биха се изяснили, ако говореше насън, докато се бе намирал в затвора.
Сами никога не бе споменал на Кларънс, че Тони се бе забавлявал с използваната при обира кола в нощта преди отвличането на банковия камион и беше минал през осеяна със счупени стъкла улица. Тони не би останал жив достатъчно дълго, за да изрази съжалението си, че не беше проверил гумите.
Един от спечелилите в лотарията, този, който беше инвестирал в коне, се оплакваше:
— Не съществуваха достатъчно пари на света, за да нахранят тези кранти. — Партньорите му закимаха енергично.
Сами изсумтя:
— Губим си времето с това. Тия откачалки нямат пукната пара. — Посегна да изключи телевизора.
— Чакай малко — кресна му Кларънс.
Говореше Елвира.
— Не бяхме свикнали да разполагаме с пари — обясняваше тя. — Искам да кажа, живеехме си добре. Имахме тристаен апартамент във Флъшинг и продължаваме да го държим, в случай че държавата фалира и ни помолят да забравим за останалите чекове. Аз бях чистачка, а Уили водопроводчик, така че трябва да бъдем предпазливи.
5
Правителството на САЩ. — Бел.пр.