Тъжният кипарис

— А кой знае?

— По-добре да ви свържа със сестра Хопкинс — ухили се лекарят. — Тя е местната клюкарка. Знае всичко, което се случва в Мейдънсфорд.

— Исках да ви помоля да ми кажете какво ви е впечатлението от двете медицински сестри.

— О’Брайън е ирландка, добра медицинска сестра, компетентна, малко глуповата, може да бъде злобна и обича да послъгва. Тя е от хората с богата фантазия, но не прекалява с измислиците, просто понякога преувеличава.

Поаро кимна.

— Хопкинс е практична и хитра жена на средна възраст, много внимателна и компетентна, но прекалено много обича да си пъха носа в чуждите работи.

— Ако е имало някаква история с младеж от селото, сестра Хопкинс дали ще знае за нея?

— Обзалагам се! Въпреки това не вярвам, че ще можем да открием нещо съществено, следвайки тази линия — бавно добави доктор Лорд, — Мери не си е била вкъщи дълго време. Прекарала е две години в Германия.

— Била е на двайсет и една, нали?

— Да.

— Може да има някаква връзка с престоя й в Германия.

Лицето на Питър Лорд просветна и той нетърпеливо отбеляза:

— Искате да кажете, че някой немски младеж си е падал по нея? Може да я е проследил дотук, да е издебнал удобен момент и да е постигнал своето?

— Звучи малко мелодраматично — изрази съмнение Еркюл Поаро.

— Но е възможно!

— И все пак не е много вероятно.

— Не съм съгласен с вас — възрази лекарят. — Някой може би е бил толкова влюбен в нея, че когато тя го е отблъснала, той е побеснял. Навярно е решил, че се е отнесла ужасно с него. Възможно е.

— Да, възможно е — каза Еркюл Поаро, но тонът му не беше окуражителен.

— Продължете, мосю Поаро — подкани го Питър Лорд.

— Разбирам, че искате от мен да правя фокуси. Да вадя заек след заек от празна шапка.

— Е, може и така да се каже.

— Има и друга възможност.

— Продължавайте.

— Някой е откраднал опаковка морфин от чантата на сестра Хопкинс през въпросната юнска нощ. Да предположим, че Мери Джеръд е видяла човека, който го е направил.

— Тя би казала.

— Не, не, mon cher. Разсъждавайте логично. Ако видите Елинор Карлайл, Родерик Уелман, сестра О’Брайън или дори някой от прислугата да отваря чантата и да взема опаковката, какво бихте си помислили? Просто, че човекът е бил изпратен от сестрата, за да вземе нещо от чантата. Случилото се веднага е било забравено от Мери, но е възможно по-късно да си е спомнила този факт и да го е споменала пред въпросния човек. О, без никакво подозрение. Но представете си въздействието на тази забележка върху виновника за смъртта на госпожа Уелман! Мери е видяла и на всяка цена е трябвало да бъде накарана да замълчи! Мога да ви уверя, приятелю, че този, който веднъж е извършил убийство, не би се затруднил да убие отново!