Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Какво стана после?
— Майор Рич ме извика. Беше застанал на вратата тук. Каза, че е забравил за турските цигари на госпожа Спенс и спешно ме изпрати да ги купя. Така и направих. Когато се върнах, сложих ги ето на тази маса. Разбира се, помислих си, че господин Клейтън вече си е тръгнал, за да хване влака.
— Никой друг ли не е идвал, докато майор Рич се върне, а вие сте били в кухнята?
— Не, сър. Никой.
— Откъде сте сигурен?
— Как би могъл, сър? Трябва да позвъни.
Поаро поклати глава и си повтори наум: „Как би могъл?“
Семейство Спенс, Макларън, а вече знаеше, че и госпожа Клейтън, биха могли да дадат отговор за всяка минута от действията си през онази вечер. Макларън е бил с познати в клуба, а семейство Спенс са пийнали по чашка с приятели, преди да тръгнат. Маргарет Клейтън е говорила с приятелка по телефона точно по това време. Всъщност той не мислеше за тях като за възможни извършители на престъплението. Имаше много по-подходящи начини да се убие Арнолд Клейтън, отколкото да го проследят до апартамента, където има прислужник, а домакинът ще се върне всеки момент. Не. За сетен път надеждата, че е бил някой „мистериозен непознат“, осени Поаро. Някой от уж безупречното минало на Клейтън го е разпознал на улицата и го е проследил до апартамента. Нападнал го е с ножа, сложил е трупа в раклата и е изчезнал. Каква мелодрама! Нито беше логично, нито пък беше възможно! Просто беше в духа на романтичните исторически приказки и много подхождаше на испанската ракла.
Той прекоси стаята и отиде до раклата. Вдигна капака й. Отвори се лесно и безшумно.
— Погрижих се да бъде почистена, сър — обади се Бърджес.
Детективът се надвеси над нея. Изведнъж леко възкликна и се наведе още по-ниско. Опипа с пръсти стените й.
— Тези дупки… на задната страна и тази на страничната… изглеждат така, сякаш са направени съвсем наскоро.
— Дупки ли, сър? — Прислужникът също се надвеси, за да погледне. — Нищо не мога да кажа за тях. Никога не съм ги виждал.
— Не личат много добре. Но така или иначе ги има. Според вас защо са направени?
— Наистина не зная, сър. Може би някоя животинка… искам да кажа някой бръмбар или нещо такова. Може би от онези, които разяждат дървото?
— Дървояд ли? — промърмори Поаро. — Чудя се. — Той пристъпи навътре в стаята. — Когато влязохте тук с цигарите, имаше ли нещо, което да ви се стори различно? Каквото и да е? Разместени столове или маса, или каквото и да било?
— Странно е, че го казвате, сър… Като го споменахте, се сетих, че имаше. Този параван, който е сложен така, за да не става течение от вратата на спалнята, беше преместен малко по-вляво.
— Ето така ли? — Поаро го премести малко настрани.
— Още малко… Така.
Параванът вече закриваше почти половината от раклата. Но погледнато отстрани, раклата почти не се виждаше.
— Защо мислите, че е бил разместен?
— Аз не мисля, сър.
„Още един като госпожица Лемън!“ — рече си детективът.
— Предполагам, че по този начин пътят към спалнята е по-свободен — додаде колебливо Бърджес. — Ако дамите са искали да оставят наметките си…
— Може би. Но причината би могла да бъде друга. — Бърджес го погледна въпросително, а Поаро продължи: — Сега параванът скрива не само раклата, но и килимът под нея. Ако майор Рич е убил господин Клейтън, кръвта е започнала да изтича през цепнатините по дъното на раклата. Някой е могъл да я забележи, така както вие сте я видели на следващата сутрин. Ето защо параванът е бил преместен.
— Никога не бих се сетил, сър.
— Какво е осветлението в това помещение, силно или слабо?
— Ще ви покажа, сър.
Прислужникът бързо спусна завесите и светна няколко лампи. Те грееха с мека, но слаба светлина, на която едва ли можеше да се чете. Поаро вдигна очи към полилея на тавана.
— Не беше включен, сър. Много рядко се използва.
Поаро огледа отново стаята.
— Не мисля, че бихте могли да забележите кървави петна, сър. Не е достатъчно светло — продължи прислужникът.
— Май сте прав. Е, кога е бил преместен параванът?
Бърджес потрепери.
— Ужасно е, като си помисли човек… такъв добър господин като майор Рич да извърши подобно нещо!