Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Симоне мисли как той сигурно се е свил и ги е слушал, осъзнавайки, че са разкрили скривалището му, и колкото може по-тихо се е пресегнал за брадвата. Когато после настъпи суматохата, когато полицията нахлу и издърпа нея и баща й на горния етаж, Йозеф е избутал гардероба, опрял е стълбата към прозореца и се е изкатерил навън.
Той се измъкна, изигра полицията и все още е на свобода. Обявено е национално издирване, но Йозеф не може да е отвлякъл Бенджамин. Просто двете събития са се случили по едно и също време, точно както Ерик се бе опитал да й каже.
— Идваш ли? — пита Кенет.
Тя вдига поглед и усеща, че е застудяло. Няколко пъти Кенет й казва да слезе от колата и да дойде с него, преди тя да разбере, че са паркирали на улица Лунтмакаргатан.
Отключва вратата на апартамента и вижда връхните дрехи на Бенджамин в антрето. Сърцето й трепва и тя си помисля, че той е вкъщи, но после си спомня как бе отвлечен само по пижама.
Лицето на баща й е посивяло, той казва, че ще си вземе душ, и влиза в банята.
Симоне се обляга на стената в антрето, затваря очи и си мисли: Ако само ми върнат Бенджамин, ще забравя всичко, което се е случило и ще се случи през тези дни. Никога няма да говоря за това, няма да се сърдя на никого, няма да мисля за това, просто ще бъда благодарна.
Тя чува как Кенет пуска водата в банята.
Събува си обувките с въздишка, хвърля якето на пода, отива в спалнята и сяда на леглото. Изведнъж не може да си спомни защо е влязла в спалнята, дали е искала да вземе нещо, или просто да полегне да си почине за малко. Усеща с длани хладните чаршафи и вижда смачканото долнище от пижама на Ерик да се подава изпод възглавницата.
Когато звукът от душа спира, тя се сеща какво е искала да направи — да вземе хавлиена кърпа за баща си и после да пусне компютъра на Бенджамин, за да се опита да открие нещо, свързано с отвличането. Тя става, взима една сива кърпа от гардероба и се връща в коридора. Вратата на банята се отваря и Кенет излиза напълно облечен.
— Кърпа — казва тя.
— Използвах малката.
Косата му е влажна и мирише на лавандула. Тя разбира, че е използвал евтиния течен сапун от шишето на мивката.
— Със сапун ли си изми косата? — пита тя.
— Миришеше хубаво — отговаря той.
— Има шампоан, татко.
— Едно и също е.
— Добре — казва тя с усмивка и решава да не му казва за какво се използва малката кърпа.
— Ще направя кафе — казва Кенет и влиза в кухнята.
Симоне оставя сивата хавлия на шкафа в антрето, влиза в стаята на Бенджамин, пуска компютъра и сяда на стола. В стаята нищо не се е променило: чаршафите са на пода и чашата за вода е преобърната.
Приветствената мелодия на оперативната система прозвучава, Симоне слага ръка на мишката, изчаква няколко секунди и кликва върху миниатюрната снимка на Бенджамин, за да влезе.
Компютърът изисква потребителско име и парола. Симоне написва Бенджамин, поема си въздух и въвежда Дъмбълдор.
Мониторът просветва като око, което се затваря и се отваря отново.
Тя е вътре.
На десктопа на компютъра има снимка на елен на горска поляна. Растителността е покрита с роса и магическа светлина. Точно в този момент плашливото животно изглежда напълно спокойно.
Осъзнава, че навлиза в най-личното пространство на Бенджамин, като че ли изведнъж той отново е близо до нея.
— Ти си гений — казва баща й зад гърба й.
— Не — отговаря тя.
Кенет слага ръка на рамото й и тя отваря пощата на Бенджамин.
— Колко назад във времето да гледаме? — пита тя.
— Да прегледаме всичко.
Тя тръгва надолу в папката с входящи писма, отваряйки мейл след мейл.
Един съученик пита нещо за събиране на пари.
В друг мейл се обсъжда групова училищна задача.
Някой твърди, че Бенджамин е спечелил четирийсет милиона евро от испанска лотария.
Кенет излиза и се връща с две чаши:
— Кафето е най-доброто питие на света — казва той и сяда. — Как, по дяволите, успя да влезеш в компютъра?
Тя вдига рамене и отпива от кафето.
— Трябва да се обадя на Кале Йепсон и да му кажа, че нямаме нужда от мудната му помощ.
Тя продължава нататък и отваря един мейл от Айда, в който тя по смешен начин описва действието в някакъв лош филм — казва, че Арнолд Шварценегер е Шрек с лоботомия… Седмична програма от училище… Предупреждение от банката да не се дават на други хора данни на сметката…