Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Тя си сваля слушалките и поглежда Йозеф въпросително.
— Каза ли нещо? — пита той.
Тя бързо поклаща глава и продължава да чисти. Наблюдава я известно време, после продължава към асансьора, натиска копчето и чака.
15.
Събота сутрин, дванайсети декември
Симоне има чувството, че устата й е пълна с парченца стъкло. Изпитва ужасна болка, когато си поема въздух. Пробва да докосне небцето си с език, но той е подут и неподвижен. Опитва се да отвори очи, но клепачите й едва се отварят. Не може да разбере какво вижда. Бавно се появяват плъзгащи се лампи, метални предмети и завеси.
Ерик седи на стол до нея и я държи за ръката. Очите му са хлътнали и уморени. Симоне се опитва да каже нещо, но гърлото й е цялото разранено.
— Къде е Бенджамин?
Ерик се сепва.
— Какво каза? — пита той.
— Бенджамин — прошепва тя. — Къде е Бенджамин?
Ерик затваря очи и устата му изглежда напрегната, преглъща и среща погледа й.
— Какво си направила? — тихо пита той. — Намерих те на пода, Сиксан. Почти нямаше пулс и ако не те бях намерил…
Той прокарва ръка през устата си и говори през пръсти:
— Какво си направила?
Дишането й е затруднено. Преглъща няколко пъти. Разбира, че са й промивали стомаха, но не знае какво да каже. Няма време да обяснява, че не се е опитала да се самоубие. Няма значение какво мисли той. Не и сега. Когато се опитва да поклати глава, й прилошава.
— Къде е той? — прошепва тя. — Изчезнал ли е?
— Какво имаш предвид?
По бузите й се стичат сълзи.
— Изчезнал ли е? — повтаря тя.
— Ти лежеше на пода в антрето, скъпа. Бенджамин вече беше излязъл, когато станах. Скарали ли сте се?
Тя се опитва отново да поклати глава, но няма сили.
— Имаше някой в апарамента ни… някой, който го взе — едва казва тя.
— Кой?
Тя плаче, скимтейки.
— Бенджамин? — пита Ерик. — Какво е станало с Бенджамин?
— О, боже — промърморва тя.
— Какво е станало с Бенджамин? — почти изкрещява Ерик.
— Някой го отвлече — отговаря тя.
Ерик изглежда уплашен, оглежда се наоколо, прокарва трепереща ръка по устните си и пада на колене до нея.
— Разкажи ми какво се е случило — казва той със спокоен глас. — Симоне, какво се е случило?
— Видях как някой влачи Бенджамин през коридора — почти безгласно казва тя.
— Как така го влачи, какво имаш предвид?
— Събудих се през нощта от убождане в ръката, бяха ми сложили инжекция, някой ми направи…
— Къде? Къде са ти били инжекцията?
— Не ми ли вярваш?
Тя се опитва да навие ръкава на болничния халат, той й помага и намира малък червен белег по средата на ръката й. Когато опипва подутината около убождането, лицето му губи всякакъв цвят.
— Някой отвлече Бенджамин — казва тя. — Не можах да го спра…
— Трябва да разберем с какво си инжектирана — казва той и натиска копчето за повикване.
— Остави това, не ме интересува, трябва да откриеш Бенджамин.
— Ще го открия — кратко казва той.
В стаята влиза сестра, получава кратки инструкции за кръвната проба и бързо излиза.
— Какво стана? Сигурна ли си, че си видяла някой да влачи Бенджамин през коридора?
— Да — отчаяно отговаря тя.
— Но не видя кой беше?
— Той влачеше Бенджамин за краката по коридора и навън през вратата. Аз лежах на пода… не можех да помръдна.
Сълзите потичат отново, той я прегръща и тя плаче уморено и жално, трепереща, притиснала лице в гърдите му. Когато малко се е успокоила, леко го отблъсква от себе си.
— Ерик — казва тя. — Трябва да откриеш Бенджамин.
— Да — отговаря той и излиза от стаята.
Сестрата почуква на вратата и влиза. Симоне затваря очи, за да не я гледа как пълни четирите малки шишенца с кръв.
16.
Ерик върви към кабинета си в болницата, мислейки за пътуването с линейката сутринта, след като бе намерил Симоне безжизнена на пода, почти без никакъв пулс. Скоростното пътуване през оживения град и отдръпващите се встрани коли, качващи се на тротоара. Промиването на стомаха, енергичността на лекарката, спокойната й деловитост. Кислородната маска и тъмният монитор, показващ нарушен сърдечен ритъм.