Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Момчето диша тежко и гледа след Айда.
— Сестра ми търси най-лошото чудовище.
Кенет кима към кафенето до метрото.
— Искаш ли нещо за пиене?
Момчето тръгва с него и му разказва:
— Съботите ще работя в библиотеката. Закачам дрехите на хората в гардероба и им давам листчета с номерца, хиляди различни номера.
— Браво на теб — казва Кенет и поръчва две бутилки кока-кола.
Нике го гледа доволен и моли за още една сламка. После отпива, оригва се, отново отпива и пак се оригва.
— Какво имаше предвид, като каза онова за сестра ти? — спокойно пита Кенет.
Нике сбръчква чело.
— Онова момче. Момчето на Айда. Бенджамин. Нике не го е виждал днес. Но преди беше толкова ядосан, толкова ядосан. Айда плака.
— Бенджамин ли беше ядосан?
Нике поглежда Кенет учудено.
— Бенджамин не е ядосан, той е добър. Айда се радва и се смее.
Кенет гледа голямото момче.
— Кой тогава беше ядосан, Нике? Кой беше ядосан?
Изведнъж Нике изглежда притеснен. Той гледа бутилката и търси нещо.
— Не трябва да взимам неща…
— Този път може, обещавам — казва Кенет. — Кой беше ядосан?
Нике се почесва по врата и избърсва слюнката от устата си.
— Уайлорд, който има ей толкова голяма уста.
Нике показва с ръце.
— Уайлорд ли?
— Той е зъл.
— Къде отиваше Айда, Нике?
Бузите на момчето треперят, когато казва:
— Тя не може да открие Бенджамин, това не е хубаво.
— Но къде отиваше сега?
Клатейки глава, Нике има вид, като че ли ще се разплаче:
— О-о-о, не трябва да разговарям с непознати чичковци…
— Виж, Нике, аз не съм обикновен чичко — казва Кенет, изважда портфейла си и намира своя снимка в полицейска униформа.
Нике разглежда внимателно снимката. После казва сериозно:
— Айда отива към Уайлорд сега. Страхува се, че е ухапал Бенджамин. Уайлорд си отваря устата ей толкова.
Нике показва с ръце отново и Кенет се опитва да звучи напълно спокоен, когато казва:
— Знаеш ли къде живее Уайлорд?
— Аз не трябва да ходя до морето, дори да го доближавам.
— Как се стига до морето?
— С автобуса.
Нике намира нещо в джоба си и шепне сам на себе си.
— Уайлорд си игра с мен веднъж, когато щях да платя — казва той и се опитва да се усмихне. — Той само се шегуваше. Те ме излъгаха да изям нещо, което не трябва да се яде.
Кенет чака. Нике се изчервява и си играе с ципа си. Под ноктите му има мръсотия.
— Какво изяде? — пита Кенет.
Бузите на момчето отново се разтреперват силно.
— Аз не исках — отговаря то и няколко сълзи се стичат по широкото му лице.
Кенет потупва Нике по рамото и се опитва да запази гласа си спокоен и сигурен, когато казва:
— Този Уайлорд, изглежда, е много лош.
— Лош е.
Кенет забелязва, че Нике има нещо в джоба, което през цялото време опипва.
— Аз съм полицай, знаеш, и казвам, че никой не може да е лош към теб.
— Прекалено стар си.
— Но съм силен.
Нике изглежда по-весел.
— Може ли още една кљла?
— Ако искаш.
— Да, моля.
— Какво имаш в джоба? — пита Кенет и се опитва да звучи безразличен.
Нике се усмихва.
— Това е тайна — казва той.
— Така ли? — казва Кенет и не пита повече.
Нике се хваща на въдицата.
— Не искаш ли да знаеш?
— Не трябва да ми казваш, ако не искаш, Нике.
— О-о-о — казва той. — Не можеш да познаеш какво е.
— Не мисля, че е нещо особено.
Нике изважда ръка от джоба си.
— Ще ти кажа какво е.
Той разтваря юмрук.
— Това е силата ми.
В ръката на Нике има малко пръст. Кенет гледа въпросително към момчето, а то само се усмихва.
— Аз съм земен покемон — доволно казва той.
Затваря юмрук и го слага обратно в джоба си.
— Знаеш ли какви са ми силите?
Кенет поклаща глава и забелязва, че мъж с остра глава минава покрай тъмната мокра фасада от другата страна на улицата. Изглежда, като че ли търси нещо, носи бастун в ръка, с който ръчка нещо по земята.
Изведнъж Кенет се сеща, че може би мъжът иска да погледне в прозорците на долния етаж. Мисли, че трябва да отиде там и да го пита какво прави. Но Нике е сложил дланта си върху ръката му: