Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Ерик влиза и тежко сяда до нея. Тя го поглежда и свежда поглед. Вижда как устните й се разтеглят в болезнена гримаса. Няколко едри сълзи бликват от очите й и носът й почервенява от плач.
— Бенджамин се опита да ме хване, протегна се към ръката ми — прошепва тя. — Но аз само лежах, не можех да се помръдна.
Ерик казва с тих глас:
— Току-що научих, че Йозеф е избягал, избягал е вчера вечерта.
— Студено ми е — прошепва тя.
Тя отблъсква ръката му, когато той се опитва да я завие със светлосиньото болнично одеяло.
— Ти си виновен — казва тя. — Толкова държеше да хипнотизираш, че…
— Стига, Симоне, вината не е моя, опитах се да спася човек, това ми е работата, да…
— А синът ти? Той не се ли брои? — крещи тя.
Когато Ерик се опитва да я докосне, тя го отблъсква.
— Ще се обадя на татко — изрича тя с треперещ глас. — Той ще ми помогне да намеря Бенджамин.
— В никакъв случай не искам да му се обаждаш — казва Ерик.
— Знаех, че ще кажеш това, но не ми пука за чувствата ти, само искам Бенджамин да се върне.
— Ще го намеря, Сиксан.
— Защо не ти вярвам?
— Полицията прави всичко възможно, а баща ти е…
— Полицията ли? Нали полицията пусна на свобода този луд — ядосано казва тя. — Не е ли така? Няма да направят нищо, за да открият Бенджамин.
— Йозеф е сериен убиец, полицията иска да го открие и ще го открие, но не съм глупав, знам, че Бенджамин не е важен за тях, не им пука за него, не наистина, не както на нас, не както…
— Нали това казвам — раздразнено го прекъсва тя.
— Юна Лина ми обясни, че…
— Той е виновен, нали той те накара да хипнотизираш.
Ерик поклаща глава и преглъща трудно.
— Изборът беше мой.
— Татко би направил всичко — тихо казва тя.
— Искам аз и ти да минем през всяка подробност заедно, трябва да помислим, трябва ни спокойствие, за да…
— Какво, по дяволите, можем да направим? — крещи тя.
Настъпва тишина. Ерик чува как някой включва телевизора в съседната стая.
Симоне лежи в леглото с извърнато настрани лице.
— Трябва да помислим — казва Ерик предпазливо. — Не съм сигурен, че Йозеф Ек е…
— Ти си глупак — прекъсва го тя.
Симоне се опитва да стане от леглото, но няма сили.
— Може ли да кажа нещо?
— Смятам да си взема пистолет и да го открия — казва тя.
— Външната врата бе отворена две нощи подред, но…
— Казах ти — прекъсва го тя. — Казах ти, че има някой в апартамента, но ти не ми повярва, никога не ми вярваш… ако само ми бе повярвал, нямаше да…
— Слушай сега — прекъсва я Ерик. — Йозеф Ек беше в болничното си легло първата нощ. Не е възможно той да е бил в апартамента и да е отворил хладилника.
Тя не го слуша, само се опитва да стане. Ядовито стене и успява да стигне до тесния гардероб, в който висят дрехите й. Ерик стои, без да й помага, гледа я как се облича, като трепери и тихо проклина сама на себе си.
18.
Неделя вечер, тринайсети декември, Лусия
Симоне седи в колата на път обратно от Тумба и слуша как Кенет говори за липсата на координация в полицията. Не отговаря нищо, оставя го да мърмори и гледа през прозореца на колата. Вижда всички семейства, които се движат навън. Майки тръгнали нанякъде с малки деца, облечени в грейки и говорещи с биберон в устата. Няколко деца се опитват да се придвижват с тротинетки през кишата. Всички имат еднакви раници. Група момичета с гирлянди в косите ядат нещо от един плик и се смеят щастливо.
Вече е минало цяло денонощие, откакто ни взеха Бенджамин, измъкнат от леглото и отвлечен от собствения му дом — мисли тя и гледа ръцете в скута си. Червените белези от белезниците още си личат ясно.
Нищо не доказва, че Йозеф е замесен в неговото изчезване. В тайната стая нямаше следи от Бенджамин, само от Йозеф. По всяка вероятност Йозеф е бил вътре в тайната стая, когато тя и баща й слязоха в мазето.