Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Вчера вечерта… уби една медицинска сестра и много тежко рани мъж — мрачно казва Юна.
Ерик кима няколко пъти и мислите му се свързват по нов, ужасяващ начин.
— Той е дошъл у нас посред нощ и е отвлякъл Бенджамин — казва той.
— Какво говориш?
— Отвлякъл е Бенджамин.
— Видя ли го?
— Аз не, но Симоне…
— Какво се случи?
— Симоне е била инжектирана със силен аналгетик — бавно казва Ерик. — Преди малко получих резултатите, става дума за вещество, което се казва алфентанил и се използва при сериозни хирургически намеси.
— Но тя добре ли е?
— Ще се оправи.
Юна кима и записва името на лекарството.
— Симоне твърди, че Йозеф е отвлякъл Банджамин?
— Не е видяла лицето му.
— Разбирам.
— Ще откриете ли Йозеф? — пита Ерик.
— Ще го открием, разчитай на това. Полицията е обявила национално издирване — казва Юна. — Ранен е сериозно. Няма да стигне далеч.
— Но нямате ли някаква следа?
Юна го поглежда сериозно.
— Смятам, че ще го заловим скоро.
— Добре.
— Къде се намираше ти, когато е дошъл у вас?
— Спях в стаята за гости — обяснява Ерик. — Бях взел приспивателно и не съм чул нищо.
— Значи, когато е дошъл у вас, е видял само Симоне в спалнята?
— Най-вероятно.
— Но това не се връзва — казва Юна.
— Лесно е да не забележиш стаята за гости, повече прилича на гардероб, и ако вратата на тоалетната е отворена, входът не се вижда.
— Не това — казва той. — Имам предвид, че не се връзва с Йозеф… Той не използва спринцовки, поведението му е далеч по-агресивно.
— Може би само ни се струва агресивно — казва Ерик.
— Какво искаш да кажеш?
— Може би през цялото време е наясно какво прави, имам предвид, не сте открили кръв от бащата по него.
— Не, но…
— Това говори, че действа систематично, хладнокръвно. Ами ако е решил да ми отмъсти, като отвлече Бенджамин?
Настъпва тишина. С периферното си зрение Ерик вижда как русата жена е застанала до машината за кафе, отпива от чашата си и гледа към сградите на болничния комплекс.
Юна поглежда надолу към масата, после среща погледа на Ерик и казва искрено с мекия си, благ финландски говор:
— Наистина съжалявам, Ерик.
17.
След като се е разделил с Юна пред кафенето, Ерик отива в кабинета си, който също така ползва като стая за пренощуване, когато е в болницата. Не може да повярва, че Бенджамин е отвлечен. Просто е прекалено невероятно, прекалено абсурдно е, че един непознат е влязъл у тях и е влачил сина му по коридора, надолу по стълбите, навън на улицата и го е отнесъл нанякъде.
Нещо не се връзва.
Не е възможно Йозеф Ек да е отвлякъл сина му. Няма начин. Той отказва да го приеме.
Невъзможно е.
С чувството, че ситуацията е изцяло извън контрола му, той сяда на захабеното си бюро и звъни, и звъни, и звъни на едни и същи хора, отново и отново, като че ли от нюансите в гласовете им ще може да разчете дали са пропуснали някоя важна подробност, дали лъжат, или укриват информация.
Чувства се истеричен, когато се обажда на Айда три пъти подред. Първия път я пита дали знае Бенджамин да е имал някакви конкретни планове за почивните дни. Втория път се обажда, за да пита дали тя няма номера на някой друг негов приятел, той вече не знае с кого си общува Бенджамин в училище. Третия път пита дали двамата не са се скарали и после й дава всички телефонни номера, на които може да го намери, включително в болницата и мобилния на Симоне.
Още веднъж се обажда на Давид, който потвърждава, че никой не е виждал Бенджамин след вчерашните часове. Тогава започва да звъни на полицията. Пита какво се случва, дали има напредък. След това Ерик се обажда на всички болници в цялата Стокхолмска област. За десети път звъни на изключения мобилен на Бенджамин, обажда се на Юна и изисква с повишен глас полицията да засили търсенето, Юна да поиска повече хора и го моли да направи всичко възможно.
Ерик отива до стаята, в която лежи Симоне, но остава отвън. Струва му се, че стените се въртят, усеща как нещо го притиска. Мозъкът му се бори да разбере. В главата му кънти непрестанно: „Ще открия Бенджамин, ще открия Бенджамин“.
През остъклената врата Ерик гледа съпругата си. Вече е будна, но лицето й е уморено и объркано, устните са бледи, а тъмните кръгове под очите й са още по-дълбоки отпреди. Червеникаворусата й коса се е заплела от изпотяване. Тя върти пръстена си, усуква го и го притиска към пръста си. Ерик прокарва ръка през косата си и потърквайки брадичката си, усеща колко остра е станала брадата му. Симоне го гледа през остъклената врата, но лицето й не трепва.