Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Ерик си включва телефона в коридора, спира и прослушва всичките си нови съобщения. Вчера полицай на име Роланд Свенсон го бе търсил четири пъти, за да му предложи полицейска охрана. Няма съобщение от Бенджамин или от някой, свързан с неговото изчезване.
Обажда се на Айда и усеща как го облива вледеняваща паника, когато с тънкия си, уплашен глас тя казва, че няма представа къде може да е Бенджамин.
— Може ли да е отишъл до онова място в Тенста?
— Не — отговаря тя.
Ерик се обажда на Давид, стария приятел на Бенджамин от детството. Вдига майката на Давид. Когато казва, че не е виждала Бенджамин от няколко дни, той прекъсва разговора по средата на притеснения й словесен поток.
Набира номера на лабораторията, за да разбере резултата от анализа, но още не могат да отговорят — кръвта на Симоне току-що е пристигнала.
— Ще изчакам на телефона — казва той.
Слуша как работят и след известно време доктор Валдес взима слушалката и казва дрезгаво:
— Да, здравей, Ерик. Изглежда, става дума за рапифен или за нещо подобно със съдържание на алфентанил.
— Алфентанил? Аналгетикът?
— Някой е ограбил болница или ветеринарен кабинет. Тук не го използваме често, дяволски пристрастяващо е. Но изглежда, жена ти е имала страхотен късмет.
— Как така? — пита Ерик.
— Жива е.
Ерик се връща в стаята на Симоне, за да я разпита за детайлите при отвличането и да преговори всичко още веднъж, но вижда, че тя е заспала. Устните й са разранени и напукани от промивката на стомаха.
Телефонът звъни в джоба му и той бърза да излезе в коридора, преди да го вдигне.
— Да?
— Обажда се Линея от рецепцията, имаш посетител.
Минават няколко секунди, преди Ерик да осъзнае, че жената говори за рецепцията тук в болницата, в неврологията, и че тя е Линея Окесон, рецепционистка от четири години.
— Доктор Барк? — пита тя внимателно.
— Посетител ли имам? Кой е?
— Юна Лина — отговаря тя.
— Добре, помоли го да се качи до дневната. Ще го чакам там.
Ерик затваря и остава прав в коридора, мислите минават с невероятна скорост през главата му. Припомня си съобщенията на телефонния секретар за това, как полицаят Роланд Свенсон се е обаждал няколко пъти, за да му предложи полицейска охрана. Какво се е случило? Някой заплашил ли ме е? — пита се Ерик и изведнъж целият изстива и осъзнава колко необичайно е това инспектор от Държавната криминална полиция като Юна Лина да го потърси лично, вместо да се обади.
Ерик отива в дневната и застава пред пластмасовите чинии със сандвичи, усещайки сладникавата миризма на нарязания хляб. Гади му се. Ръцете му треперят, докато си налива вода в издраскана чаша.
Юна идва насам — мисли той, — за да ми каже, че са открили тялото на Бенджамин. Затова идва тук лично. Ще ме помоли да седна и после ще ми каже, че Бенджамин е мъртъв. Ерик дори не иска да допуска тази мисъл, но тя не излиза от главата му. Все по-бързо мислите му завъртат ужасяващи картини — тялото на Бенджамин лежи в канавката до магистралата, в черни чували за боклук в гориста местност, изплувало на кален бряг.
— Кафе?
— Моля?
— Да ви налея ли?
Млада жена с блестяща светлоруса коса стои до машината за кафе и му показва пълната кана. От прясното кафе се вдига пара. Гледа го въпросително. Той разбира, че държи празна чаша за кафе, само поклаща глава и същевременно вижда, че Юна Лина влиза в стаята.
— Да седнем — казва Юна.
Погледът му е притеснен и го отбягва.
— Добре — беззвучно отговаря Ерик след малко.
Сядат на най-вътрешната маса, с хартиена покривка и солница. Юна се почесва по веждата и прошепва нещо.
— Какво? — пита Ерик.
Юна леко се прокашля и казва:
— Опитвахме да се свържем с теб.
— Вчера не вдигах телефона — тихо казва Ерик.
— Ерик, съжалявам, че трябва да ти съобщя, че…
Юна се спира за малко, хвърля му гранитеносив поглед и казва:
— Йозеф Ек е избягал от болницата.
— Какво?
— Имаш право на полицейска охрана.
Устата на Ерик започва да трепери и очите му се пълнят със сълзи.
— Това ли трябваше да ми кажеш? Че Йозеф е избягал?
— Да.
Ерик е толкова облекчен, че му се иска да легне на земята и да заспи. Бързо избърсва сълзите от очите си.
— Кога е избягал?