Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— И този, който има най-много точки, печели — казва Кенет.
— Не знам. Като че ли няма край.
— Значи това е компютърна игра?
— Всичко е, сигурно затова толкова се е разраснало, има телевизионен сериал, карти за игра, плюшени играчки, бонбони, телевизионна игра, компютърна игра, Нинтендо и така нататък.
— Не съм сигурен, че ми се изясниха нещата — казва той.
— Не — казва тя след малко.
Той я гледа.
— За какво мислиш?
— Осъзнах, че точно това е целта — възрастните да останат отвън — казва тя. — Децата се оставят на мира, оставяме ги на мира, защото не разбираме света на Покемон, безкрайно е, прекалено голямо.
— Мислиш ли, че Бенджамин отново е започнал да играе тази игра? — пита Кенет.
— Не, не по същия начин. Това, това трябва да е нещо друго — отговаря тя и сочи монитора.
— Мислиш, че Уайлорд е действителна личност? — въпросително казва той.
— Да.
— Някой, който няма нищо общо с Покемон?
— Не знам… малкият брат на Айда, Нике, той ми говореше за Уайлорд, като че ли ставаше дума за покемон. Може би това е просто неговият начин да се изразява. Но всичко става различно, когато Бенджамин пише: Не оставяй Нике да ходи до морето.
— Какво море? — пита Кенет.
— Именно, тук няма никакво море, има го само в играта.
— Но същевременно звучи, като че ли Бенджамин приема заплахата на сериозно — казва Кенет. — Че е реална, нали?
Тя кима.
— Морето е измислено, но заплахата е реална.
— Трябва да намерим този Уайлорд.
Той я поглежда и се усмихва.
— Започвам да разбирам защо ми е време да се пенсионирам — казва той.
— Лунар е самоличност в чат сайт — обяснява Симоне и сяда по-близко до компютъра. — Ще потърся Уайлорд.
Резултатът е осемдесет и пет хиляди попадения. Кенет отива в кухнята, тя чува как звукът на полицейското радио се увеличава. Пращене и бучене се смесва с човешки гласове.
Тя чете страница след страница с японски материали за Покемон.
Wailord is the largest of all identified pokemon up to now. This giant pokemon swims in the open sea, eating massive amounts of food at once, with its enormous mouth. (Уайлорд е най-големият от всички покемони засега. Този гигантски покемон плува в открито море, изяжда големи количества храна наведнъж с огромните си уста.)
— Ето го морето — тихо казва Кенет и чете през рамото й.
Тя не го е чула да се връща.
Текстът описва как Уайлорд гони плячката си, правейки гигантски скокове, спуска се по средата на ятото и с уста, пълна с риба, продължава да плува. Ужасяващо е — чете Симоне — да гледаш как Уайлорд поглъща плячката си наведнъж.
Тя ограничава търсенето си само до страници на шведски език и влиза във форум, където попада на следния разговор:
„Здрасти, как да се сдобия с Уайлорд?“
„За да се сдобиеш с Уайлорд, най-лесно е да хванеш един Уайлмър някъде по морето.“
„Добре, но къде по морето?“
„Почти навсякъде, само трябва да използваш Супер Въдица.“
— Намери ли нещо? — пита Кенет.
— Ще отнеме време.
— Прегледай всички писма, виж в кошчето, опитай се да откриеш този Уайлорд.
Тя поглежда нагоре и вижда, че си е облякъл коженото яке.
— Какво ще правиш?
— Тръгвам — кратко отговаря той.
— Накъде, у вас ли?
— Трябва да говоря с Нике и Айда.
— Да дойда ли с теб? — пита тя.
Кенет поклаща глава.
— По-добре да преровиш компютъра.
Кенет се опитва да се усмихне, когато тя го изпраща до антрето. Той изглежда много уморен. Тя го прегръща, преди да тръгне, заключва вратата и го чува как натиска копчето на асансьора.
Механизмът се задвижва. Изведнъж си спомня как веднъж стоя цял ден в коридора, взирайки се във вратата в очакване баща й да се върне вкъщи. Сигурно е била на девет години и бе разбрала, че майка й смята да ги изостави. Тя не смееше да се надява, че баща й ще остане.
Влизайки в кухнята, Симоне вижда, че Кенет е нарязал един сладкиш върху найлоновото пликче, в което е бил увит. Кафеварката е включена и на дъното на каната има утайка.