Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Блейс реши да удвои усърдието си и да се моли два пъти повече и щеше да впрегне всичките си душевни сили в търсенето на Бога.
Ако не можеше да накара другите да го харесват, то в крайна сметка можеше да просъществува в тази подредена вселена. Трябваше само да приеме идеята, че Бог е всемогъщ и управлява всичко.
През това време срещите му с Дахно ставаха все по-интересни и му даваха все повече информация. Големият му брат постепенно го запознаваше с живота и устройството на града Екюмени, но единствено не пожела да го запознае със стремежите и целите си и упорито избягваше всякакви въпроси на тази тема. Блейс не можеше да определи какво място заема брат му нито в града, нито на тази планета.
Така нещата продължаваха до момента, когато Дахно помоли Хенри да разреши на Блейс да прекара четири дена при него в града, включително и неделята.
— Разбира се — отговори Хенри и се сепна. — Но тогава момчето ще изтърве неделната служба!
— По принцип не бих искал да я пропускам, чичо — каза Блейс. — А ти какво мислиш, Дахно?
Брат му се усмихна.
— Нямам представа дали в Екюмени има енория на вашата църква — рече той на Хенри.
— Има — отговори Хенри. — Сега ще ти напиша адреса. — Той го написа на листче хартия, но интересното беше, че го даде не на Дахно, а на Блейс. Блейс го сгъна и го прибра в джоба на ризата си.
— Добре — кимна Дахно, — значи въпроса е уреден. Да не би да има други причини, поради които Блейс не може да замине?
— Не — Хенри погледна Дахно. — Разбира се, ти ще се грижиш добре за него.
— То се подразбира — отзова се Дахно.
— Искам правилно да ме разбереш. — Хенри все още не сваляше очи от него. — Момчето вече доста време е с нас и се опитва да намери Бога. Надявам се, че няма да го помъкнеш на разни места, които не би следвало да посещава?
— Не, чичо — произнесе Дахно съвсем смирено и приятелски.
Но когато колата излезе на шосето, Дахно изведнъж неудържимо се разкикоти. Обръщайки се към Блейс, той широко се усмихна:
— Добрият стар чичо Хенри. Той се страхува, да не би да те отклоня от верния път!
— И да искаш, няма да успееш — равно отговори Блейс, гледайки брат си право в очите. Усмивката на лицето на Дахно постепенно угасна и изражението на лицето му се промени.
— Не си забравил как да се зъбиш, братленце — дружелюбно отвърна най-накрая той. — Но по-добре почакай, докато ти пораснат истинските зъби — тези млечните не стават.
Блейс премълча, и те не си продумаха нито дума, докато не наближиха града. Едва тогава Блейс отново проговори.
— Значи ще прекарам цели четири дена тук?
— Време е да започнеш да посещаваш училище — отговори Дахно, без да го погледне. — Само че това е особено училище, братле. Това е моето училище — място, където ще се занимаваш сам, и това е най-важното. Няма да те учи някой друг, дори и аз няма да се занимавам с теб — ще се обучаваш сам.
Блейс зададе този въпрос, защото Дахно подкара колата към друга част на града, а не към тази, която посещаваха обикновено. Но той запомни отговора на брат си и търпеливо зачака той да му даде още теми за размисъл.
Дахно намали скоростта — по градските улици имаше ограничения. Кварталът, в който влязоха, беше много по-мръсен, отколкото всички други, които бе видял досега Блейс в града. Това беше район, пълен със складове, кантори и много често срещащи се пет или шестетажни блокове, което не бе съвсем характерно за градовете на Асоциация.
Пред един от тези блокове Дахно спря колата.
— Пристигнахме, слизай — каза той и погледна Блейс.
Глава 11
Блейс последва по-големия си брат вътре в сградата. Те влязоха в малък, но доста дълъг мухлясал вход, с висящи по стените пощенски кутии. Зад една маса седеше възрастен портиер — лукс, малко странен за толкова запуснато и непредставително място. Той мълчаливо погледна Дахно, който не каза нищо. Те се познаваха, и явно това беше напълно достатъчно. Дахно се упъти към най-отдалечения от трите асансьора. Вратите му се отвориха и те влязоха в него.
Дискът, на който стъпиха се издигна по тръбата нагоре. Блейс внимателно се взираше в Дахно. Момчето бе учудено. Сградата, в която живееше брат му, както и евентуално вида на апартамента, който обитаваше, изобщо не бяха в стила му. То очакваше, че Дахно ще му обясни нещо, но той мълчеше. Асансьорът спря на последния етаж, вратите се отвориха и те се озоваха в малко фоайе, а на срещуположния му край имаше една-единствена врата.