Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Джолиън старши го наблюдаваше, преструвайки се на заспал. Този приятел беше подлизурко — винаги го бе смятал за подлизурко, — който гледаше само да претрупа как да е работата си и да излезе да залага на надбягвания, да иде при жена си или кой знае още къде! Мързеливец! При това дебел. И не искаше да знае за господаря си!
Но, въпреки волята си изпадна изведнъж в един от ония мигове на философстване, които го отличаваха от всички останали Форсайтови.
Защо би трябвало всъщност да го е грижа? Не му плащаше за това; защо трябва да го очаква тогава? На тоя свят можеш да очакваш обич само ако плащаш за нея. На оня може да е другояче… Не знаеше и не можеше да каже как е! И пак затвори очи.
Икономът продължаваше неспирно и безшумно да се труди, като вадеше каквото му трябва от различните отделения на бюфета. Винаги се стараеше да е гърбом към Джолиън старши — по този начин действията му изглеждаха по-малко неприлични; от време на време духваше скришом върху някой сребърен прибор и го изтриваше с парче шведска кожа. Позамисли се сякаш за количеството на виното в каните, после ги занесе внимателно на масата, като ги държеше доста високо, спуснал покровителствено над тях голямата си брада. След като свърши, постоя цяла минута да гледа господаря си; в зеленикавите му очи се долавяше презрение.
В края на краищата тоя негов господар беше старик, който нямаше да изкара още много.
После безшумно, като котарак, излезе от стаята, за да позвъни. Заповядано му беше: „Вечеря в седем.“ Какво от това, че господарят е заспал? Ей сега ще го събуди: цяла нощ има за спане! А той трябваше да помисли и за себе си, в осем и половин трябваше да бъде в своя клуб!
В отговор на звъна се пови малък прислужник със сребърен супник. Икономът го пое от ръцете му и го сложи на масата, после застана до вратата, сякаш ще въвежда гости, и каза тържествено:
— Вечерята е сложена, сър!
Джолиън старши се надигна полека от стола си и седна да вечеря.
Планиране на къщата
Общоприето е всеки Форсайт да си има черупка, като крайно полезното черупчесто животинче, превърнато в деликатес: с други думи, човек никога не може да ги види или, ако ги види, няма да познае, че те са без естествената си обвивка, съставена от материално състояние, имот, познати, съпруга, които ги придружават в обществото, състоящо се от хиляди други форсайтовци със съответната им собствена среда. Един Форсайт е немислим без естествената му среда — би било като роман без фабула, а знае се, че това е нередно.
В очите на Форсайтови Босини изглеждаше човек без собствена среда, един от редките нещастници, които прекарват живота си сред чужди богатство, имот, познанства и съпруги.
Жилището му, на най-горния етаж на Слоун Стрийт, с табелка „Филип Бейнс Босини — архитект“, не беше жилище на Форсайт. Нямаше всекидневна до кабинета, а бе отделил част от него със завеса, за да скрие необходимите битови удобства — диван, кресло, лули, барче, романи и домашни пантофи. Деловата половина на помещението имаше обичайна мебелировка: открит шкаф с малки отделения, кръгла дъбова маса, подвижен умивалник, няколко стола и голямо писалище, покрито с рисунки и чертежи. Джун бе идвала два пъти тук за чай заедно с леля му.
Предполагаше се, че в дъното има спалня.
Доколкото бяха могли да се осведомят за дохода му, той се състоеше от две консултантски заплати по двайсет лири годишно и някой хонорар от време на време; най-ценното перо беше личната рента от сто и петдесет лири годишно, завещана от баща му.
Това, което бяха успели да узнаят за този баща, не беше много успокоително. Бил провинциален лекар в Линкълншир, корнуелец по произход, със забележителна външност и байроновски наклонности… една действително известна личност в областта. Вуйчото на Босини, Бейнс от фирма „Бейнс и Билбой“, Форсайт по наклонности, ако не по име, можеше да разправи твърде малко похвални неща за шурея си.
— Странен човек — казваше той; — винаги заявяваше за трите си по-големи момчета, че са „добри, но тъпи същества“. А те са сега на великолепни служби в гражданското управление на Индия. Но бащата обичаше само Филип. Чувал съм го да разправя най-чудновати работи. Веднъж ми каза: „Драги приятелю, никога не позволявай на жена си да узнае какво мислиш!“. Аз, разбира се, не последвах съвета му! Чудак! Понякога казваше на Фил: „И да живееш, и да не живееш като джентълмен, моето момче, непременно трябва да умреш като джентълмен!“ Поръчал бе за погребението си да го нагласят в редингот, с копринена вратовръзка и карфица с елмаз. Истински чудак, уверявам ви!