Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— О, Фил! Всичко е така ужасно!
Сърцето й пламтеше като огнената коса.
В неделя сутринта, докато Соумс се бръснеше, му съобщиха, че мистър Босини е долу и желае да го види. Соумс отвори вратата към стаята на жена си.
— Босини бил тук — каза той. — Иди и го позабавлявай, докато се бръсна. Ще сляза след една минутка. Предполагам, че е във връзка с плана.
Айрин го погледна, без да отговори, пооправи роклята си и слезе.
Не можеше да я разбере какво мисли за къщата. Не бе казала нито дума против, а с Босини се държеше твърде любезно.
От прозореца на тоалетната си стая ги виждаше как разговарят в дворчето долу.
Побърза да се дообръсне, поряза два пъти брадичката си. Чу ги, че се смеят, и си каза: „Разбират се, във всеки случай!“
Както и очакваше, Босини бе дошъл да го вземе, за да разгледат плановете.
Соумс грабна шапката си и излезе с него.
Плановете бяха разгърнати върху дъбовата маса в бюрото на архитекта; блед и невъзмутим, Соумс се наведе и ги огледа дълго, изпитателно, без да продума.
Най-после каза учудено:
— Странна сграда!
Правоъгълна двуетажна къща беше начертана около покрит вътрешен двор. Заграден от галерията на втория етаж, този двор имаше стъклен покрив, поддържан от осем започващи от земята колони.
В очите на един Форсайт това беше настина странна сграда.
— Много място е похабено — продължи Соумс.
Босини започна да се разхожда; изражението му не се понрави на Соумс.
— Основната идея на този дом — каза архитектът — е да дишате свободно… като джентълмен!
Соумс протегна показалеца и палеца си, сякаш искаше да измери колко благородство ще получи по тоя начин, и каза:
— О, да! Разбирам.
Лицето на Босини придоби особено изражение, с което проявяваше възторга си.
— Постарах се да начертая план за къща със собствено достойнство Ако не ви харесва, кажете. Това е сигурно последното нещо, което се взима предвид… Кому е потрябвало достойнство в една къща, ако може да има един клозет в повече? — Той сложи неочаквано пръст върху лявата половина на средния правоъгълник: — Вижте какъв простор! Това място е за картините ви; отделено е със завеси от двора; като дръпнете завесите, ще имате пространство от петдесет и един на двайсет и три ярда43 и шест инча. Тази пътечка в средата, ето тук, е обърната с едната си половина към двора, с другата към стаята за картините; тази крайна стена е изцяло стъклена — оттам ще имате югоизточно осветление, а откъм двора — северно. Останалите картини ще можете да окачите в галерията на горния етаж или в другите стаи. В архитектурата — продължи той, като гледаше Соумс, сякаш без да го вижда, от което Соумс се почувства неудобно, — както и в живота, няма достойнство без хармония. Хората ще ви кажат; че сградата е старомодна. Вярно е, че изглежда странна; защото на нас никога не ни идва наум да въплътим в сградите си главния принцип на своя живот; ние претоварваме къщите си с украси, външен блясък, ъгли, с всичко, което може да разсейва погледа. А окото, напротив, трябва да си почива. Цялата работа е в хармонията — няма достойнство без нея.
Подсъзнателно готов да се присмива, Соумс втренчи поглед във вратовръзката на Босини, която съвсем не беше безупречно отвесна; лицето му не беше избръснато, дрехите не се отличаваха със спретнатост. Чувството му за хармония се бе изчерпало, както изглежда, в архитектурата.
— Няма ли да прилича на казарма? — осведоми се той.
Не получи веднага отговор.
— Разбирам ви — каза Босини. — Вие искате някоя от къщите на Литълмастър — хубавичка и удобна, където прислугата живее в мансардата, а входната врата е с няколко стъпала над земята, за да имате възможност и да се изкачвате. Непременно идете при Литълмастър, ще видите, че е чудесен; отдавна го познавам!
Соумс се разтревожи. Той беше наистина възхитен от плана и просто по инстинкт прикриваше задоволството си. Мъчно хвалеше. И презираше хората, които не пестят похвалите си.
А сега се бе озовал в положение на човек, който трябва или да изкаже похвала, или да се изложи на риска да загуби нещо прекрасно. Босини беше способен да скъса плана и да се откаже от строежа; беше просто едно голямо дете!
Но именно това детинско своенравие, което смяташе, че е надраснал, упражни почти магическо влияние върху Соумс; защото сам не бе почувствал никога подобно нещо.
— Хм — смънка най-после той, — това е… наистина оригинално.
Изпитваше толкова недоверие и ненавист към думата оригинално, та му се струваше, че никак не е издал чувствата си с тази забележка.
43
Ярд — мярка, равна на 91,4 см.