Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
За самия Босини Бейнс говореше с обич и съчувствие:
— Наследил е малко от байроновските черти на баща си. Например, когато захвърли късмета си, като напусна нашето бюро; хукна за шест месеца само с една раница и за какво? Да изучава архитектура в чужбина… В чужбина! Какво очакваше да види там? Ето ви го сега — умен младеж, а не печели и по сто лири годишно! Този годеж е най-доброто нещо, на което можеше да се надява… ще го държи под пара; той е от ония хора, които спят по цял ден и будуват по цяла нощ просто защото нямат ред в работата. Но никакви пророци… нито унция порок! А старият Форсайт е богат човек!
Мистър Бейнс беше извънредно любезен към Джун, която често посещаваше по това време дома му на Лаундс Скуеър.
— Тази къща на мистър Соумс — какъв забележителен човек! — е тъкмо каквото трябваше на Филип — казваше мистър Бейнс. — Не бива да се надявате, че ще го виждате често сега, скъпа моя. Добро дело… добро дело! Младежът трябва да си пробие път. Когато бях на неговите години, аз работех денонощно. Милата ми жена казваше: „Боби, не работи прекалено, мисли за здравето си!“ Но аз никога не пестях силите си!
Джун се бе оплакала, че любимият й не намира време да отиде до Станхоп Гейт.
При първото му посещение там след приема четвърт час подир него пристигна мисис Септимус Смол, по съвпадение, на каквото беше майстор само тя. Босини стана и според по-раншната уговорка се оттегли в малкия кабинет да изчака, докато тя си отиде.
— Мила — каза леля Джули, — колко е слаб! Често съм забелязвала това у сгодените; но не трябва да допускаш още да отслабне! Телешкият екстракт на Барлоу е чудесен: много помогна на Суидин.
Изправена край камината с намръщено личице, защото ненавременното посещение на леля Джули й се стори като лична обида, Джун отвърна презрително:
— Слаб е, защото е много зает; хората, които се занимават с важни неща, не са никога дебели!
Леля Джули се намуси; самата тя беше все още тънка, но й доставяше удоволствие да мечтае как ще напълнее.
— Струва ми се — каза тъжно тя, — че не трябва да позволяваш да го наричат Пирата: това може да се стори странно на хората, щом ще строи къща на Соумс. Надявам се, че ще бъде много внимателен — тази работа е от такова значение за него! Соумс има толкова добър вкус!
— Вкус ли? — пламна веднага Джун. — Никакъв вкус няма той, нито кой да е от рода ни!
Мисис Смол се слиса.
— Чичо ти Суидин — каза тя — е имал винаги отличен вкус! А къщата на Соумс е прекрасна! Предполагам, че си на същото мнение!
— Хм! — отвърна Джун. — То е само защото Айрин е там.
Леля Джули се опита да каже нещо по-приятно:
— А дали на милата Айрин ще е приятно да живее вън от града?
Джун я изгледа втренчено, като че ли цялото й съзнание се бе устремило в очите; после погледът угасна, смутена от друг, още по-втренчен, сякаш бе видяла сама смута в своето съзнание. И отвърна властно:
— Ще й е приятно, разбира се, защо да не й бъде приятно?
Мисис Смол се смути.
— Не зная — каза тя. — Мислех, че може би не ще й бъде приятно да изостави приятелите си. Чичо ти Джеймс казва, че не проявявала особен интерес към нищо. Ние мислим — искам да кажа, Тимоти мисли, — че тя би трябвало повече да излиза. Предполагам, че много ще ти липсва!
Джун сключи ръце на тила си.
— Бих желала — извика тя — чичо Тимоти да не приказва за това, което не му е работа!
Леля Джули стана и се изправи в целия си висок ръст.
— Той никога не говори за това, което не му е работа — отвърна тя.
Джун веднага се разкая, изтича към леля си и я целуна.
— Много се извинявам, лельо, но бих искала да оставят Айрин на мира.
Като не можа да измисли нищо по-подходящо за продължение на разговора, леля Джули замълча, закопча черната копринена наметка и взе зелената си чантичка.
— А как е милият ти дядо? — запита тя в хола. — Предполагам, че трябва да се чувства много самотен сега, когато ти си през цялото време с мистър Босини.
Наведе се, целуна племенницата си и си отиде със ситни, безшумни стъпки.
В очите на Джун бликнаха сълзи; тя изтича до малкия кабинет, дето Босини, седнал пред масата, рисуваше птичета върху гърба на един плик, отпусна се до него и извика: